И през зимата ще те обичам, макар и летен спомен да си ти. 
И през есента ще ти се вричам и грешките, по душите ще събличам и огънят по нас, хладно ще угасне, любовта да обречеш, винаги било е грях, ала щастието ни зависи само от това, любов да има и вечно да е вперен погледа ми в теб... Шума на океана да допълва ритъма на сърцето и животът ни да има смисъл... Има някои неща, за чиито резон думи няма, но нощта винаги ни обяснява всичко... И смисълът ни се явява, като бледа нощ пред ясно утро, както се вълнувам като дребна капка, сред вълните, щом нашите души застанат на брега на самотата, готови да се гмурнат, в нереално странната представа... Буриите не стихват, а ти оставаш бледа сянка... Тежкото петно, на дъното на душата ми...