Nov 4, 2020, 1:53 AM

И през зимата ще те обичам.

  Prose
900 0 0

И през зимата ще те обичам, макар и летен спомен да си ти. 
И през есента ще ти се вричам и грешките, по душите ще събличам и огънят по нас, хладно ще угасне, любовта да обречеш, винаги било е грях, ала щастието ни зависи само от това, любов да има и вечно да е вперен погледа ми в теб... Шума на океана да допълва ритъма на сърцето и животът ни да има смисъл... Има някои неща, за чиито резон думи няма, но нощта винаги ни обяснява всичко... И смисълът ни се явява, като бледа нощ пред ясно утро, както се вълнувам като дребна капка, сред вълните, щом нашите души застанат на брега на самотата, готови да се гмурнат, в нереално странната представа... Буриите не стихват, а ти оставаш бледа сянка... Тежкото петно, на дъното на душата ми... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hopeless romantic All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...