Ако знаете само какъв номер днес ми спретнаха колежките - още не съм на себе си. Идвам си нормално на работа, влизам с бодра стъпка в офиса, невинен като великденско яйце, и какво мислите? Шефката и още една колежка настръхнали, като разтревожен таралеж. И тъкмо да се завъртя тихичко назад, връхлетяха като гладни кокошки.
- Омръзнахте ми всички! Вчера три часа подреждахме двете с нея стаята и шкафа.
Огледах се. Никакви купчини вестници с нерешени кръстословици. Никакво судоку, списания, забравени чаши. Старите проспекти прибрани, бюрата подредени. А бе, какво да ви описвам, тя не е за разправяне. Даже изпразнили шкафа от всичко излишно. Оставили само недоизпития коняк и папки с документация. Вярно, бяха забравили едно куче-касичка, което ни подари една клиентка. Но идеални хора няма.
Всичко останало набутали по щайгите ни и после иди се оправяй. Направо срамота. Колежки били, за екипна работа постоянно говорим. Вятър работа! Глупости! Само търсят с какво да ти запълнят работното време. ...