Странни същества са хората. Уж всичко разбират, уж всичко знаят, а

непрекъснато си усложняват живота.Още от времето на Адам и Ева, та до наши дни всичко, което може да е ужасно просто се превръща в нещо просто ужасно.

Дал ни е Бог свободен избор. И какво от това? Май е забравил да ни даде бутона за самоконтрол към него.

Всъщност, не! Дал ни е  своите десет Божи заповеди. Но все по- рядко някой се сеща за тях, а по отношение на спазването им се получава като в онази приказка „ за вратата в полето” Кой е луд да ги спазва като може да прескочи или заобиколи. И така година след година, година след година.

Все повече забравяме онова, което ни обединява и свързва, а се вглеждаме в другото, което ни различава. И се делим, делим. На умни и прости, на правоверни и православни, на бедни и богати, на жени и мъже, на победители и победени, на прави и обратни, на вярващи и невярващи, на мигриращи и оставащи… Толкова много разлики… Втренчили сме се в тях и само тях виждаме.

И тези разлики стават все по-важни, все по- очевадни и все по- дебели.Тяхната мрежа разделя пространството помежду ни на кутийки  и  раздалечаването се задълбочава. И всеки е сам в своята си кутийка, на достатъчно разстояние от другите… Разликите определят мирогледа ни, разликите определят мисленето ни, придават цвят на битието ни…

Общуването се превръща в изпитание…

Превръща се във война… А  мрежата на различията расте и все повече стават нейните килии… В тях няма място за любов, няма място за съчувствие, няма място за разбиране… Милиарди индивидуалности в еднаквия затвор на самотата…

Някога Христос се е опитал да посее любов… Пожертвал се е в името на добруването на човешкия род… Показал е, че  любовта може да опрощава грехове и да възкресява вярващите в нея…

И човешкият род тачи празника на Възкресението. Всеки от своята си кутийка… Сам сред многото…

Кънтят камбаните на Великден. Празник е! Празник на онази любов, която е над всички и над всичко, която не дели, а събира, която не воюва, а помирява, която прощава и никога не обръща гръб на протегнатата ръка…

Но чува ли ги някой? Хей, вие! Вие от кутийките! Чувате ли камбаните? Те бият за всеки от нас!

И за теб! И за теб! И за теб!