38.
Настъпи тишина...
После Крейг каза бавно:
- Все още не съм решил...
- Ти... А другите какво мислят?
- Май не си започнал да схващаш. Аз – това сме ние. Ние – това съм аз. Той е аз, той е аз – посочи двата клонинга...
- Тоест – вие сте неунищожими?
Крейг се усмихна:
- Започваш да разбираш. Безсмъртни сме. Записи от съзнанието ми се пазят на две места. В нашия отсек има лаборатория, има и резервни тела. Засега сме само петима, но можем да станем повече. И – нещо много важно – ти си сам...
- Ами ако и аз съм си създал клонинги?
Дъглас отново се усмихна:
- Бо-Ян, ти си прекалено самоуверен, прекалено влюбен в себе си, та да приемеш дори свой клонинг. Даже се чудя как си се решил да имаш резервен модел. Нима твоята смърт и възкресението не те убедиха в ползата от клонирането? ...