Понякога се чувствам като измислен герой. Толкова нереален. Сякаш, ако погледна зад вратата, ще видя снимачната площадка, където режисьор и оператори се подготвят за заснемане на сцена.

Втора сцена, трети дубъл - ,,Игра на чувства''. Екшън!

С неохота пристъпвам напред, докато наблюдавам декора, напомнящ сцена от сапунен сериал. Заглушена светлина и Ти. Опитвам се да остана да остана равнодушен и да спечеля Оскар за най-добра мъжка роля. Фалшиви мисли, фалшиви чувства, фалшив свят. Евтин филм, в който режисьора ни залъгва, че виждаме нещо реално, че мислим и чувстваме реално.

Край! Пет минути почивка.

Скривам се зад сцената, за да запаля цигара. Старая се с цялата си непохватност да не срина декора. Затварям очи и усещам как гъсти кълба цигарен дим изпълват дробовете ми. Отровен се чувствам добре. Мисля си колко мразя тази роля. Повдига ми се от всяка дума, която трябва да кажа! Толкова влюбени и отдадени един на друг. Шекспир ли е писал шибания сценарий по дяволите?! Осъзнавам, че трябва да се връщам, когато разбирам, че лежа на пода в празна стая. Бяла стая без прозорци и заключена врата. Мамка му! Шибаната лудница, в която ме бяха затворили.

Нима всичко беше измислица? Нима всичко беше игра на болния ми мозък?! Театрални  чувства във измислен филм, но това е ролята - фалшив декор, заглушена светлина и Ти.