Двама души, стоящи на една и съща маса. И двамата леко чудновати. Този отдясно (Пейнтър) изглеждаше като някакъв Гений, но По Дяволите, той бе толкова гений колкото и най-обикновен стол. Изражението му за пореден път показваше замисленост и съсредоточение. Това изражение би се определило като съзнателно напъване на "запечен" в тоалетната. Е, неговият напън не беше физически, а мисловен, но от време на време се прехвърляше от едното състояние в другото и столът под него проскърцваше. А другият. Ха, другият. Типичният средностатистически идиот. Физиономия тип: "а? не те разбрах. К'о Ри'ечи?" Неговият мисловен процес също се бе засилил и тънка струйка пот се стичаше по дясното му слепоочие. Тънката струйка бавно се движеше надолу и с всеки изминал сантиметър Кроули (така се казваше) раздвижваше все повече и повече застиналия му като в айсберг мозък. Доколко можеше да се нарече мозък... медицината мълчи. По скоро аз бих го определил като електромотор, даващ указания за топло, студено и Яде ...