Двама души, стоящи на една и съща маса. И двамата леко чудновати. Този отдясно (Пейнтър) изглеждаше като някакъв Гений, но По Дяволите, той бе толкова гений колкото и най-обикновен стол. Изражението му за пореден път показваше замисленост и съсредоточение. Това изражение би се определило като съзнателно напъване на "запечен" в тоалетната. Е, неговият напън не беше физически, а мисловен, но от време на време се прехвърляше от едното състояние в другото и столът под него проскърцваше. А другият. Ха, другият. Типичният средностатистически идиот. Физиономия тип: "а? не те разбрах. К'о Ри'ечи?" Неговият мисловен процес също се бе засилил и тънка струйка пот се стичаше по дясното му слепоочие. Тънката струйка бавно се движеше надолу и с всеки изминал сантиметър Кроули (така се казваше) раздвижваше все повече и повече застиналия му като в айсберг мозък. Доколко можеше да се нарече мозък... медицината мълчи. По скоро аз бих го определил като електромотор, даващ указания за топло, студено и Яде ми се. Но този път сякаш се бе отключило нещо вътре в него, бе еволюирал, сега електромоторът му казваше и друго... "запецнах". Пейнтър помръдна дясната си ръка, пречупи пръсти и се усмихна. Жълтото на зъбите му бе явен знак, че от напъна има смисъл. Толкова много бе използвал мозъка си - той вече се процеждаше и през зъбите му, щото от мислене се чудеше вече къде да се дяне. Кроули премести нещо пред себе си, потната му ръка остави малко гьолче по средата на масата. В това гьолче, не, мини язовирче от пот, можеха да се намерят всякакви странни форми на живот. Бактерии, непознати на човечеството, пируваха в това малко пространство и незнайно защо човек би си помислил, че са по-умни от човека, който ги произвежда. Е да, нали ученикът става по-добър от учителя? Мазната усмивка от лицето на Пейнтър се свали, заменена от чиста проба лудост:
- КОЗ!!! И цакам твоя Фриц.
- Не е честно. Нали играем на БезКоз?
- Да, ама щом е БезКоз тряя някъде да са отишли всички козове? Е, бяха при мен.
- Хммм. Прекалено си добър за мен.
- Е, ако не беше направил Рокада, сигурно щеше да ме биеш, ама Е. Пак недомисляш.
- Аве опитвам се, ама не мога като теб. Толкова много мислиш, че вече в стаята не се диша. Имаш много миризлива мисъл.
- Е, сега. Кусури ше ми намира. Няма съвършенство на тоя Свят.
- Ама аз те победих.
- ????
- Еми да, ти нали ми цака едната фигура? След като я цака, си освободи периметъра за Атака от мойто Каро.
- Ама как така?
- Ем нали каза, че козовете трябвало да се дянат някъде, щом имаш само козове, значи нямаш нищо друго освен тях. То се подразбира. Нали и двамата имаме еднакъв брой фигури и щом аз нямам коз, значи всички са при теб. - усмивка цъфна и на лицето на Кроули
- Е дааааа. Но козовете бият НеКозовете.
- Да, ама ако играем на Коз. А ние Играем на БезКоз. Значи мойте НеКозове са по-силни от твойте лицемерни козчета... йхихихихи
- Тапанар!!! Ти мамиш!
- И аз те обичам...