VІІ
... Таксито спря пред входа на летището. Докато чакаше носачът да свали багажа Мирела трескаво се оглеждаше на около. Знаеше, че е почти невъзможно, но тайно се надяваше Мики да е намерил бележката ú и да успее да дойде, за да се сбогуват и да ú каже, че Алекс се е обадил и всичко е наред. Но куфарите вече бяха грижливо подредени върху количката, а нищо не се случваше. Баща ú нежно я подкани да тръгват към залата. Когато минаваше през вратите тя за пореден път погледна назад. Нищо. Сред върволицата от хора нямаше нито едно познато лице. Тя въздъхна, но все още не си позволяваше да се отчая. Все пак до самото излитане имаше още време. Всичко беше възможно. Те се отправиха към залата за изчакване. Баща ú отиде да се увери, че няма промяна в разписанието, а майка ú предложи да отида до сувенирния магазин за последни покупки. Мирела не искаше да губи от погледа си входните врати за това тактично ú отказа и остана в очакване на някакво чудо. Струваше ú се, че времето не тече, а лети. Ми ...