Самотният човек умее да чака. Разбира границите на „не“ и „да“. Самотният самотен не винаги е сам. Има си градина, която обработва, цветя, които носят ухание, папагал и котка, част от интериора. Самотникът е чичо ми Илия. Почти на 80-т години, сребристите му коси и набръчканото лице са белязали дните. Ала душата му е с повече белези, тя дори не говори, защото ще трябва да крещи. Навремето срещнал синеоко момиче. Създали семейство, деца. Той работеше в цех като заварчик. Тя, Данка, гледаше къщата и двете дечица Соня и Вася. Красавица беше жената. Но като по книга парите не стигали, той заминал за Съветския съюз. Две години го нямало. Тя, с децата, самотна ли е била? Заглеждал се в нея близкия съсед, шефът на хлебозавода.
Кое определя правилното и грешното? Можем ли да живеем сами? Каква е истината за живота?
Децата растат, любовта угасва ли? Годините бележат всяка бръчка.
Момчето имало наклонности към мъжете. Момичето, красиво като майка си, се омъжи успешно.
Данка, посрещнала мъжа си, ...