Oct 28, 2023, 7:33 PM

Илия

663 1 5
2 min reading

Самотният човек умее да чака. Разбира границите на „не“ и „да“. Самотният самотен не винаги е сам. Има си градина, която обработва, цветя, които носят ухание, папагал и котка, част от интериора. Самотникът е чичо ми Илия. Почти на 80-т години, сребристите му коси и набръчканото лице са белязали дните. Ала душата му е с повече белези, тя дори не говори, защото ще трябва да крещи. Навремето срещнал синеоко момиче. Създали семейство, деца. Той работеше в цех като заварчик. Тя, Данка, гледаше къщата и двете дечица Соня и Вася. Красавица беше жената. Но като по книга парите не стигали, той заминал за Съветския съюз. Две години го нямало. Тя, с децата, самотна ли е била? Заглеждал се в нея близкия съсед, шефът на хлебозавода.

Кое определя правилното и грешното? Можем ли да живеем сами? Каква е истината за живота?

Децата растат, любовта угасва ли? Годините бележат всяка бръчка.

Момчето имало наклонности към мъжете. Момичето, красиво като майка си, се омъжи успешно.

Данка, посрещнала мъжа си, но чувствата и били мъртви.

Устоя на другия. Ала имаше психически проблеми. Шизофрения.

Детето ѝ бе гей. Как да преодолее това? На 20 Вася влезе в затвора за грабеж.

И един ден Илия  намери Данка обесена в къщата. Беше още толкова млада и красива, само на 48 години.

И оттогава той, Илия избра самотата. На 57 години, ходеше само на работа и започна с грижите за градината. Дъщеря му замина за Италия.

Момчето лежеше по затворите. Беше станал наркоман.

За кратко една връзка, в която се впусна той, продължи шест години .За да запълни празнотата.

И утихна. Като деня с нощта.

Защото животът беше тих и сив.

Защото цветята и котката бяха само верни.

Дни, часове, минути…

Сега чичо Илия вече бере крушите. Продава ги на пазара.

Случва се да го навестява внучката, на 22 години.

И толкова.

Самотният тих човек не плаче.

Той знае цената на загубата и липсата на човещина.

Не умее да мрази.

Нито да обича.

Самотата е безименна. Тя има криле и един ден с чичо ми ще полети, там, където болката не съществува ....

А Раят е величина.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Катя, благодаря!
  • Много хубав разказ. С много въпроси и отговори.
  • Благодаря, Младене! И на Нина!
  • " А Раят е величина. " Хареса ми!
  • "И утихна. Като деня с нощта.
    Защото животът беше тих и сив.
    Защото цветята и котката бяха само верни.
    ...
    Самотният тих човек не плаче.

    Той знае цената на загубата и липсата на човещина.
    Не умее да мрази.
    Нито да обича."

    Това са прозрения, до които малцина стигат. Поздравление, Ана!

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...