Илюзия ...
Цигарата димеше в пепелника пред нея, а неговата беше в ръката му. Един кичур изсветляла кестенява коса падаше небрежно, закривайки отчасти лицето й и хвърляше бегла сянка върху мрачните й, тъмни очи .
Не говореха. Сякаш думите бяха излишни пред предстоящата раздяла. Той заминаваше утре, а тя за пръв път си задаваше въпроса заслужава ли си да го чака. Мислите й не бяха объркани , а подредени, организирани. Не трябваше да допуска да страда . " Стегни се ! " И се стягаше, опитвайки се отчаяно да замрази съзнанието си против болката.
Усети изгарящия допир на ръката му на гърба си и се наведе още напред. Пръстите й хванаха цигарата, присвила очи, тя дръпна силно от нея.
" Не ме докосвай. "
Устните й го изрекоха беззвучно , но той сякаш го чу и отдръпна ръката си .
- По дяволите ... - прошепна той отчаяно.
Но тя мислеше за отчайващата отчужденост, която бавно настъпваше в сърцето й. За неспособността да бъде онази, която беше преди - нежна, добра, изпълнена с най-чиста любов и радост от утрешния ден ...
Мечтите й отдавна бяха изгубени. Тя не виждаше смисъл да продължава да страда за нещо, което винаги е било обречено...
- Кажи нещо , моля те ... - прошепна той.
- Всичко свърши .
- Но нали съм с теб , до теб ... Аз искам да съм с теб ?
- Твоето присъвствие е липса. Ти си тук, но никога не си бил и няма да си мой. Съжалявам ... Не мога да съм добра и да си позволя да те обичам така силно, че да забравя и света и себе си... Дълго време го правех и сега съжалявам... Ти си отдаден завинаги на нея... А мен? Мен си обичал може би някога ... кога - неизвестно и си се опитвал да замениш силното й присъвствие , с моето ..
- Обичам те! - изрече той безжалостно, тихо и гневно. - Обичам теб. Днес. Утре. Завинаги!
По устните й пропълзя лека усмивка.
- Илюзия - отвърна тихо. - Илюзия като цигарения дим ...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
