6 jun 2019, 14:11

Импресии в сезони (смърт)

  Prosa » Otros
856 0 2
1 мин за четене

Пролет

 

Едва се изправих - през болка. Капките дъжд лъщяха по прозореца. Долу снегът се топеше и блестеше с проста красота. Умираше под топлите длани на слънцето. Ще бъдем ли и ние така красиви, когато се стопим зад белите стени на този онкологичен център?

 

Лято

 

Тихо е, душно е. Една котка мърка върху горещата ламарина на червен гараж. Всички спят. Улицата е празна. Климатикът свири приспивна песен, а е 15:00 следобяд. Капки пот лазят по тялото ми, а аз трябва да будувам. Баба може и да не се събуди. Тихо е, а мирише на гнилоч. Защо ли?

 

Есен

 

Сиви облаци над главата ми образуват гранитна стена. Стъмва се и вятърът си играе с едно мъртво листо на бездомно дърво. Улицата е празна. Навярно някои пият топъл чай, а аз стоя мокър под пропуканото гранитно небе. Режещият вятър отнесе последния лист. Кога ли ще отнесе и мен бездомника?

 

Зима

 

Пипалата на снежинките лепнат по мръсния прозорец, а навън света белее в синкава степ. Стените с пропукана мазилка се сгушили една в друга. От време на време изтръпвам. Останала е само миризмата на изгорели дърва, но в огнището няма пламък, който да ни сгрее. Дядо отваря вратата и излиза за дърва. Стъпва върху снега и той ръмжи, плаче като новородено, а малкото ми братче отдавна е спряло да плаче. Обвито е в бели завивки. Едва се вижда тихото му посиняло личице...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...