Пролет

Едва се изправих - през болка. Капките дъжд лъщяха по прозореца. Долу снегът се топеше и блестеше с проста красота. Умираше под топлите длани на слънцето. Ще бъдем ли и ние така красиви, когато се стопим зад белите стени на този онкологичен център?

Лято

Тихо е, душно е. Една котка мърка върху горещата ламарина на червен гараж. Всички спят. Улицата е празна. Климатикът свири приспивна песен, а е 15:00 следобяд. Капки пот лазят по тялото ми, а аз трябва да будувам. Баба може и да не се събуди. Тихо е, а мирише на гнилоч. Защо ли?

Есен

Сиви облаци над главата ми образуват гранитна стена. Стъмва се и вятърът си играе с едно мъртво листо на бездомно дърво. Улицата е празна. Навярно някои пият топъл чай, а аз стоя мокър под пропуканото гранитно небе. Режещият вятър отнесе последния лист. Кога ли ще отнесе и мен бездомника?

Зима

Пипалата на снежинките лепнат по мръсния прозорец, а навън света белее в синкава степ. Стените с пропукана мазилка се сгушили една в друга. От време на време изтръпвам. Останала е само миризмата на изгорели дърва, но в огнището няма пламък, който да ни сгрее. Дядо отваря вратата и излиза за дърва. Стъпва върху снега и той ръмжи, плаче като новородено, а малкото ми братче отдавна е спряло да плаче. Обвито е в бели завивки. Едва се вижда тихото му посиняло личице...