Импресия в черно-бяло.
Вятърът мете мъртвите листа по улиците на Града. Оловно сиво небе тежи на раменете на забързаните хора. На площада е пусто, само тъжни лампи мъждукат в празните магазинчета. Късна есен, обрулени хълмове, редки минувачи с вдигнати яки и намусени лица. Черни облаци закриват това, което преди е било светилник и източник на живот. В градините само тръни, голи дървета и студена земя, отблъскваща даже червеите. Тук-таме шепа смачкани, пожълтели листа “украсяват” тази земя.
В гората животът е замрял. Сиво-черните клони на букака се преплитат с вечно зелените борове, единствени вдъхващи поне малко оптимизъм. Животните се крият в своите хралупи, само гладен вълк скита из опустялите гори и поля, с надежда да срещне заблудена жертва, с която да запълни празния си търбух . Неговият вой се носи в далечината и кара мало и голямо да тръпне от страх. Знак на черна прокоба и невъобразимо мътно бъдеще. Ни най-малък лъч на надежда. Черното небе е прегърнало цялата земя и я е превър ...