20 jul 2016, 16:42

Импровизация-изповед

853 1 0
1 мин за четене

Напоследък спрях да пиша стихотворения...

Изпитвам непонаятно, лепкаво чувство, подобно на мъка, когато понеча да навляза в ефрината материя на кратките, звънки тонове.

Прозата ми се струва като необятен, сапфиреносин океан, в който можеш да се гмурнеш, да потънеш, да разпериш ръце и да изчезнеш сред себе си. Да заспиш... или да се събудиш. Тук е все едно. Можеш да тичаш, да тичаш, да откриеш самопознанието, загубваш го и после пак израстваш до свръхчовек.

Да твориш в проза...

Да твориш в проза е като да целуваш светлината, като да вкусваш амброзията на вечния нематериален живот, изпълнен с лъчи от лунно сребро. Сапфирения океан те приласкава, прегръща, поглъща. И там можеш да се разделяш на колкото поискаш части и пак да оставаш цял. Можеш да останеш себе си и да се променяш едновременно, през пръстите ти се изсипват образи, късчета от теб, прашинки без които не можеш да живееш...

 

20.07.2016

под сребристо-прасковеното, небе, най-накрая разбрала, за какво съм родена

или какво ще осмисли живота ми...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Teddy Daniel K. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...