Никодим Г., по прякор Коди, се събуди от празнотата в душата си. Макар да бе само на 16, сякаш вече беше живял този живот.
Денят надникна през прозореца сив и мрачен и Коди му отвърна със същото. Чувстваше се ужасно тъпо в нещото, наречено собствена кожа. Тялото му беше слабо, върлинесто и несъразмерно, а лицето му тъкмо бе започнало да обраства с пъпки, брада и мустаци. Красавец никога нямаше да стане, а и не мечтаеше за това. Всъщност не мечтаеше за нищо. Не намираше повече смисъл. Беше се влюбвал безнадеждно няколко пъти и от мисълта за влюбеност направо му се повръщаше. В училище нещата вървяха еднообразно и безсмислено. Не спадаше към зубърите и никога нямаше да намери смисъл в това. Общ език с родителите си изгуби още преди три години, а приятелите му съвсем наскоро го бяха предали.
Затова реши да се самоубие.
Решението изникна в главата му някак машинално, но той го аплодира мислено, започна да съставя план и методично да го изпълнява.
Извади една бяла мека риза (незнайно защо т ...