1

  Нямах никакво време да реагирам. Велосипедистът внезапно изкопчи пред колата и аз го блъснах. Тялото му се удари в предното стъкло и се претърколи по покрива. Веднага набих спирачки и отбих вдясно. Ръцете ми трепереха на волана. Бавно  излязох от колата, за да проверя дали съм станал убиец или още съм девствен в тази област. Тялото лежеше на двайсет метра по-назад,  близо до тротоара. Беше жена. Млада. Лежеше на лявата си страна и не помръдваше изобщо. Руса коса покриваше по-голямата част от лицето й. Тръгнах към нея. Две пенсионерки уплашено се скриха във входа на близката сграда. Идваше ми да им изкрещя, че нямам навика да ям хора, а само да ги блъскам с колата си.

  Очите й бяха затворени. Коленичих до нея и лекичко докоснах рамото й. Тя се размърда, изохка и изпърха объркано с мигли. Почувствах се изключително щастлив, че е жива. Синьозелените й очи гледаха невиждащо към мен.

– Как си? Боли ли те нещо? – попитах плахо аз.

– Какво стана? Кола ли ме блъсна? – каза тя с треперещ глас и красивото й лице се сбърчи от болка.

– Всичко стана толкова бързо. Нищо не можах да направя. Потърпи мъничко, ей сега ще извикам “Бърза помощ” – отговорих аз като се стараех гласът ми да изглежда спокоен.

  Докато се обаждах на “Бърза помощ”, тя започна да стене. Коленичих до нея, съблякох якето си и внимателно го пъхнах под главата й. Тя ме изгледа уплашено и започна цялата да трепери. Почувствах се страшно виновен.

– Толкова много ме боли – промълви тя тихичко.

– Къде те боли, миличка?

– Краката.

   Беше облечена в блузка, къси дънкови шорти и маратонки. Едната от маратонките й беше отхвърчала на 3 метра от нея, а бялото й чорапче се беше смъкнало до средата на стъпалото. Розовата й петичка беше малка, някак детинска; изящният й глезен вече бе започнал да се подува. Другият й крак беше изпружен и леко извит навътре.

  Започна да хлипа жално, очите й се наляха със сълзи. Гърдите й се надигаха често и рязко. По балконите на близката сграда се бяха появили любопитни зяпачи. Едно дебилче попита на висок глас: “ Ти ли я сгази бе пич?” Имах чувството, че линейката се бави цяла вечност.

  – Не се страхувай, всичко ще бъде наред – казах аз и докоснах нежно ръката й. – Много съжалявам. Дано да няма нищо счупено. Аз просто…

  – Сама съм си виновна – каза тя и опита да се усмихне.

Докато гледах как линейката спира до мен, някакъв полицай ме потупа грубо по рамото и се представи. Качиха я и потеглиха  с вой на сирена, а аз останах да отговарям на тъпи въпроси, по няколко пъти.

  След два часа се довлякох в “Пирогов”. От санитарите на входа не успях да науча нищо и затова реших да се забия пред ортопедичния кабинет. Голямо чакане падна, но най-накрая успях да разбера, че са я настанили някъде по горните етажи. След още два часа ми позволиха да я видя.

  Лицето й беше бледо, очите – тъжни, а краката – гипсирани. Левият й крак беше гипсиран до коляното, а десният беше целия в гипс, единствено босото й стъпалото стърчеше навън. Някаква странна система от въжета и тежести държеше краката й вдигнати високо.

  Позна ме и се усмихна мило, а аз се почувствах още по-виновен от преди.

  – Казвам се Моника – каза тя и протегна малката си ръка към мен.            

  Аз я поех и я стиснах внимателно.

– Калоян.

– Странен начин за запознанство – вметна тя и с подчертано женствен жест отметна кичур от русата си коса зад ухото.  

– Толкова много съжалявам.

– Няма за какво. Бях се забляла нанякъде и  тръгнах да пресичам

неправилно. Ти не си виновен изобщо.

  – Счупени ли са?  - попитах аз, гледайки краката й.

  – Потрошена съм доста, всъщност на три места, но докторът каза, че костите не са много раздробени и ще се оправя сравнително бързо.

  – Дано! Боли ли те много?

  – Вече не – каза тя и размърда пръстите на краката си, – но когато наместваха ...

  – Какво мога да направя за теб – попитах аз с тъпото усещане, че вече бях направил предостатъчно нея – почти я бях убил.

  Погледът й се заковаха изпитателно в мен. Издържах го въпреки синьозелената красота на очите й.

– Тук се грижат добре за мен.

– Близките ти знаят ли?

– Вече се обадих на съквартирантката ми в общежитието, за да не се тревожи, че не съм се прибрала. Все още не искам  да казвам на нашите. Когато ме изпишат  ще им се обадя да си ме приберат във Варна.

– Къде учиш?

– УНСС, втори курс, финанси, но май съм дотук с ученето за този семестър.

  Усетих, че се изчервявам и сведох очи към пода.

– Сладък си – каза тя и се изкикоти.

– Искам да ти помогна – обявих твърдо аз.

Тя се усмихна палаво с очи.

– Много не сърби стъпалото, а не мога да го достигна.

Кожата на стъпалото й беше изключително нежна и мека. Наслаждавах й се повече от минута, а после целунах глезена й. В момента, в който се отдръпнах от нея разбрах, че съм започнал да се влюбвам.

– Утре ще дойдеш ли да ме видиш пак?

– Разбира се – отговорих аз, ухилен до уши.

2

  Започнах да я посещавам  всеки ден. Винаги се усмихваше, когато идвах и очевидно й беше приятно да разговаряме, но сякаш нещо я притесняваше. Имаше нещо, което стоеше между нас, и може би затова често се случваше да изпаднем в неловко мълчание. Отначало си мислех, че се тревожи за бъдещето и е притеснена от болничната обстановка, но скоро разбрах, че греша. Причината беше в мен. Въпреки че не бях виновен, аз бях човекът, който й бе причинил това нещастие. В един момент си помислих, че тя се страхува от мен. Това ме накара да се почувствам много гадно. В края на краищата отхвърлих тази мисъл, но стигнах до извода, че първата среща е много важна. А в нашия случай, тя си беше направо катастрофа. Истината беше, че Моника имаше лоши спомени от мен. Не можех да я виня за това.

– Вдругиден ще ме изписват – каза тя и ме погледна странно.

Аз се вторачих в гипсираните й крака, а тя нервно прокара пръсти през косата си.

– Всичко ли е наред вече?

– Не бих казала, че всичко е наред. Трябва да съм в гипс поне още два месеца, но вече не е нужно да кисна тук.

  – Във Варна ли ще ходиш?

  – Ходенето не ми е още на дневен ред – каза тя със сарказъм.

– Ще ми е мъчно без теб.

Тя се засмя и ме потупа по бедрото. – Нали няма да плачеш?

– Много е вероятно да се дехидратирам от рев – казах аз и се нацупих.

– Само това недей, моля ти се! – изкикоти се тя, а после добави: – Може пък някоя друга да успееш да сгазиш.

– Това беше гадничко.

– Шегувам се.

– Защо не ми погостуваш за няколко дена. Апартаментът ми не е много голям... но пък живея сам и има достатъчно място.

Тя направи крива физиономия, но очите й продължиха да блещукат весело.

– Май не можеш да разбереш, че почти нищо не мога да правя сама.

– Обещавам че ще се грижа добре за теб. Ще си взема отпуск.

– Сигурен ли си?

– Разбира се. Ако не ти хареса в къщи ще те закарам до Варна.

Погледът й се зарея към прозореца, а лицето й постепенно помръкна.

– Какво има?

– Нищо. Просто съм малко объркана.

– Идваш, нали?

– Да – отвърна тя след дълго мълчание.

***

  Моника лежеше на носилка и се усмихваше притеснено на някаква сестра. Бяха я облекли в светлосиня памучна рокля, която стигаше малко над коленете. Гипсираното й бедро издуваше фината материя и леко повдигаше ръба на роклята. Отидох до нея и й стиснах ръката. Тя ми кимна.  Сестрата избута носилката навън и тръгна по коридорите, а аз я последвах. След пет минути стигнахме на паркинга.

   – Оттук нататък си ти – каза сестрата и скръсти ръце.             

Аз плъзнах лявата си ръка под краката на Моника, а с дясната обхванах кръста й. Повдигнах я внимателно, усещайки как ръцете й се обвиват около врата ми. Тя изпъшка лекичко и се сгуши като малко коте. Гърдите й се притиснаха в мен.

– Добре ли си?

– Да.

   Тръгнах към колата. Обездвижен в коляното, десният й крак стърчеше напред, а босото й стъпало се поклащаше в ритъма на стъпките ми. Усещах задната част на лявото й бедро, топла и мека,  подпряна на ръката ми. Гипсираното й стъпало висеше отпуснато  надолу и се клатеше като махало. Малките й розови пръстчета надничаха любопитно от гипса.                      

   – Какво й има на тази какичка? Болна ли е? – някакво момченце попита майка си.

  Жената го дръпна настрана и му изшътка да мълчи. Когато ги подминах я чух да му прошепва: “Не е слушкала, мило”.

  Излязох на паркинга, като се чудех къде са ми ключовете. Докато се суетях, забелязах, че Моника се е втренчила в колата. Лицето й беше побледняло. Гледаше изкривения преден капак на пежото. Завъртях се настрани за да скрия гледката, предизвикваща неприятни спомени.  

– Можеш ли да ми помогнеш? – попитах аз.

– Стига да не се налага да тичам.

– Ключовете са в десния джоб на якето ми ...

  Преди да успея да довърша, тя ги измъкна и чевръсто отключи вратата.

– Добре работим в екип – ухилих се аз.

– Ъ-хъ.

Настаних я удобно и подкарах бавно към къщи. Опитвах се да избягвам дупките по пътя, но на няколко пъти тя изохка от болка при разтрисането на колата.

– На кой етаж живееш?

– Втори.

–  Е, поне няма да се измъчиш много по стълбите.      

– Лекичка си, а пък си и доста приятна за носене, така че не се оплаквам.

  Очите й се стрелнаха за секунда към мен, а на лявата й буза се появи  чаровна тръпчинка.

               3

  Качих Моника  внимателно по стълбите, а  след това  с нейна помощ успях  да отключа входната врата. Влязох вътре, ритнах вратата да се затвори и я понесох към спалнята. Започнах да  маневрирах предпазливо в коридора, стареейки се да не закача краката й в нещо, а в същото време тя любопитно оглеждаше обстановката. Бях приготвил леглото й предварително и се надявах то да й е удобно.

  В момента, в който влизах в спалнята, усетих ръката й да се плъзга под ризата ми. Погледнах я в очите, но тя не ми обърна никакво внимание и  продължи да разглежда стаята.  Нежните й пръсти потъркаха гърдите ми, сред това се спуснаха към корема ми. Канех се да я положа на леглото, когато чух катарамата на колана ми да изтраква. Усетих приятно изтръпване в слабините.

  – Има много голяма опасност да те изтърва – казах аз.

  Тя се извъртя, погледна ме и се изкикоти.

  – Нарочно или без да искаш? – попита тя  и в същото време достигна до обектът, който търсеше. Вече се беше надървил порядъчно.

  – Без да искам разбира се. Малко съм разсеян през последната минута.

  – Замислил си се за нещо, а? – каза тя и стисна пениса ми.

  – За едно единствено нещо.

  Положих я на  леглото, а ръката й бавно се отдръпна. Гипсираните й крака се чукнаха един в друг, издавайки странен звук. Челото й се сбърчи леко, после се бързо се изглади. 

- Трябва да внимаваме - казах аз, наведох се  и щипнах с устни брадичката й.

- Не съм чак толкова счупена.

  Усетих дъха й, топъл и възбуждащ. Погалих я по лицето и впих устните си в нейните. Езикът й ме погъделичка и страстно затанцува заедно с моя. Качих се на леглото, като се стараех да не закача краката й. Зарових лице в гърдите й и усетих твърдите й зърна. В същото време ръцете ми трескаво започнаха да издърпват роклята й нагоре. Тя изви гърба си за да ме улесни. Не носеше пликчета, а и най-вероятно беше невъзможно да слага такива атрибути заради гипсовите превръзки. Плъзнах ръка между краката й, търкайки я бавно. Вагината й беше влажна. Тя изохка и сви левия си крак, отдръпвайки го настрани. Опита се да помръдне и десния, но не успя – гипсът беше твърде тежък. Вдигнах го внимателно и го отместих така, че да мога да се настаня удобно. Тя ме притегли към себе си и издърпа слиповете ми надолу. Членът ми се плъзна по вътрешната част на бедрото й и след секунди влезе в нея. Тя изохка и отметна глава назад. Очите й се затвориха, а гърбът й се изви като дъга. Бавно започнах да се движа в нея. Гипсираното й бедро се търкаше болезнено в крака ми. Разкрачих я още малко и продължих.Тя простена чувствено, ноктите й се впиха в гърба ми. Трудно ми беше да се контролирам. Тласъците ми станаха по-резки и по-чести. Гърдите й се люлееха в смайващ ритъм. В един момент забелязах, че е отворила очи и ме гледа объркано. Устните й помръднаха, сякаш се опитваше да ми каже нищо. 

  – Какво има миличка? – попитах аз, обуздавайки силата на тласъците си.

  – Кракът ми... удря се в таблата на леглото... боли.

  Трябваше да спра, но имах чувството, че тялото ми няма да ме послуша. Бих си един мислен шамар и измъкнах члена си.

  – Не, не, просто го вдигни! – каза тя припряно. Очите й се бяха насълзили. 

  В първия момент не можах да разбера за какво говори и я изгледах глупавато. Тя чукна по гипса и се засмя. Вдигнах десния й крак и го поставих на рамото си. Тежеше доста. Босото й стъпало за момент се отърка в бузата ми. Миришеше приятно на топла кожа. Канех се да я попитам нещо, но го забравих веднага щом усетих как ръката й стиска здраво члена ми и го насочва отново към цепката. Пак започнахме и след малко пенисът ми буквално избухна в нея.