1
Нямах никакво време да реагирам. Велосипедистът внезапно изкопчи пред колата и аз го блъснах. Тялото му се удари в предното стъкло и се претърколи по покрива. Веднага набих спирачки и отбих вдясно. Ръцете ми трепереха на волана. Бавно излязох от колата, за да проверя дали съм станал убиец или още съм девствен в тази област. Тялото лежеше на двайсет метра по-назад, близо до тротоара. Беше жена. Млада. Лежеше на лявата си страна и не помръдваше изобщо. Руса коса покриваше по-голямата част от лицето й. Тръгнах към нея. Две пенсионерки уплашено се скриха във входа на близката сграда. Идваше ми да им изкрещя, че нямам навика да ям хора, а само да ги блъскам с колата си.
Очите й бяха затворени. Коленичих до нея и лекичко докоснах рамото й. Тя се размърда, изохка и изпърха объркано с мигли. Почувствах се изключително щастлив, че е жива. Синьозелените й очи гледаха невиждащо към мен.
– Как си? Боли ли те нещо? – попитах плахо аз.
– Какво стана? Кола ли ме блъсна? – каза тя с треперещ глас и ...