(с намигване към Краси Йорданов)
Тъкмо бе почнало да кълве и се канех да хвана златната рибка, когато край жълтата река довтаса кучето Муржо и ми обясни на санскрит, че била отвлечена царската дъщеря и сега всички чакат мене да разреша проблема. То понякога хич не е удобно да си твърде популярен - все някой ще се намери да ти развали рахата. Разбира се, както е редно, царят обещал на този, който я спаси – тоест - на мен, защото няма кой друг - половината царство и ръката на принцесата. Честно да си призная, нито половината царство ме блазни като знам какви са поданиците - един от друг по-големи вагабонти - нито ръката на принцесата; особено се притеснявам, ако се окажа царски зет с перспектива да бъдещ владетел, като я знам онази каква е шампионка в интригите; бих предпочел половинка ракия от дълбокия резерв на царя - отлежала в дъбови бурета, ама хайде - рекох си от хуманни съображения - все ще се оправя някак. Де да си бях траял.
Както и предполагах, всичко се оказа инсценировка, за ...