Интелигенско

    Да ви кажа,къса ми се сърцето като чета за любовни драми! Кръв капе от него! То вярно,че без драма изкуство не съществува, но все пак... Замислих се за моя опит с пишещи жени и реших да помогна. Не за стиховете,опазил ме бог! Те и така изстрелват по няколко на нощ. За живота един вид.

    Като установите контакт с другия пол, не започвайте с " Аз съм поетеса! " Великият Леонардо записва в сивито си чак на 14 място:"... и рисувам не лошо" Преди това се хвали с по полезни неща. Така и вие започнете с: Варя шкембе; режа мезета и салати и едва когато обекта е на втората ракия и обира остатъците от доматите си признайте. Той ще е благосклонен, даже може да спомене ,че и той пописва на стените на обществените тоалетни.

     То и аз разбирам. че една връзка трябва да е и духовна. Че е неприлични да ви се нахвърлят от вратата, но не  прекалявайте! Да си прочетеш последните стихове набързо не е лошо, но повечето от вас считат че е редно да започнат отдалече. Да ви прочетат какво са харесали напоследък . Варненските поетеси и тези от кръжока Пеньо Пенев започват с Валери Станков. Нямам нищо против човека, знаех за него само ,че и той като мене отбива социалистическо разпределение някъде из съседните села. Блокирал ме е и тука и във Фейсбук, но вярвам,че добре пише. После кръгът се стеснява до общи познати, роднини и пр. Едва тогава чувате последната продукция и я възхвалявате горещо, приготвяйки се за старт..., но не би! Чака ви свирене на пиано и разглеждане на акварели от пленера в Родопите. Ако имате късмет може да ви се размине свиждането с морето или с каквото там има. И докато гледате прозявайки се как то горкото (морето) блъска насам натам фасове и празни бутилки от швепс, решавате,че секса не е всичко и може да отскочите за една бира. Има и по отдадени на поезията люде, но и там неминуемо се стига до мига, когато потропвате на вратата на човека с " Ей ме на! Вземи ме ! " а там вече да има представителка на друг литературен жанр, която реже мезета на тънко. При това лишена от дарби и вече самотна майка!

     Абсолютно погрешна е представата,че трябва да живеете с интелектуалец. След като аз не издържах тестовете за интелигентност, една моя тръпка се събра с дебел, плешив и очилат автор, който обаче беше пробил в централния печат. Караше я да му събира в архив изрезки с изявите а опитите да му прочете нещо свое пресичаше овреме  с : А не моля ти се! Само това не!" След като опита с мениджър и олигарх, тя се събра с един огромен дебелак, прехранващ се с турнири по Бридж и залагания на спортни събития. Сутрин я буди . за да ходи да си води културното предаване а тя изпада в истерия: " Мразя тази работа! Мразя всички. Ще ви избия! Не се хили грозна мутро! И тебе ще убия!" Скача и почва да го бие с юмручета. Той я гледа бащински и докато си пази кафето казва: " Има мляко с какао и палачинки с мед ако се интересуваш..." Тя скача по  пижамя и тича разтривайки набитите си пръсти. Нищо не говори повече,само междуметия се чуват.

     Аз също съм грешил. Работата е там ,че от разстояние интелектът не личи. Набиват се в очи съвсем други атрибути. И докато се усетиш, гледаш Хамлет в изпълнение на каратист или слушаш концерт за бензинорезачка и автомат Калашников. Както и да е - търпи се. Но за да има равнопоставеност, взех та я заведох на мач. " Тия са нашите"-казвам- и се съсредоточавам в играта чоплейки нервно семки. И Чувам:

    _ Абсолютно наивно! Нашите са и красиви и силни а другите и грозни и несръчни. Хепи енда е на хоризонта!.. И каква нелепа хореография... А изпълнителите... ето пак се сблъскаха и паднаха!.. Ха! И абсолютно черен герой. Инфантилизъм в чист вид! Героите...

    В този момент публиката нахлу на терена и подгони " Абсолютно черния герой" Мими се разколеба: Има нещо. Едно такова масово участие като в пионерските времена на театъра! .." Нададе вик, взе си токчетата в ръка и хукна да гони чернодрешкото. Накрая ни наказаха 5 мача без публика и ни отнеха точки. Заради нея! Защото операторите и те харесват на-ада-а-арени жени и само нея снимаха.

    Като казах операторите: Оглеждахме се за сватбен фотограф и тя изведнъж реши да прави филм. Няколко дни писа сценарий. Операторът дойде и прие хладнокръвно новината. Почна да сваля светломери и обективи и да слуша с половин ухо:

    _ Героинята лежи в житата и гледа облаците. Няколко стръка се полюляват над нея....

    Операторът си окача обратно техниката и се обръща да си ходи.

    _ Какви става? Не е ли възможно?

    _ Маце, Житото го ожънаха има вече поне две седмици!

    Не е лесно да си интелектуалец. Хората те мислят за идиот. Беше чела за " Улицата на хлебарите" Каква поезия: Пещите бумтят, хлебарите мятат самуните... Поезия! Озоваваме се на улицата- нищо! Питаме дна жена. Тя ни казва от къде да си купим хляб. Мими и обяснява за какво сме дошли и жената зяпва: "Хлябът се пече сутрин преди изгрев слънце. Сега е два следобед!"

    Мили мои от двата пола. Така каза Коруба: "Не дръж в къщата си интелектуалец, змия и ялова овца! " И няма да има драми. 

   Следвайте ме за повече съвети! Не се стеснявайте да питате ако нещо ви вълнува?