Малко неща в живота на Ирка не се сбъдваха. Като ученичка много се забавляваше да гледа на карти на приятелките си - и кое на майтап, кое наистина, кикотеха се
- О-хооо, ето тук вале купа страшно те мисли, направоооо... - редеше Ирка, а сивозелените й очи святкаха дяволито.
- Като някоя вещица си! - изтърси веднъж приятелката й Руми, дето всяко лято си каканижеха заедно дните, когато Ирка отиваше при баба си, във Враждебна.
- Е как като вещица, бе, Руми! - смее се Ирка. - Нали знам всичко за тебе! И за валето купа знам!
- Да, ама знаеше предвалително, че Васко ще ми каже именно: "Руми, да отидем с колелетата до Чепинци! Взел съм си банските!" Как го знаеше, нали не го бяхме виждали толкова време и - хоп! Два дни преди да се върне той от морето, ти това ми го предсказа, че ще ми го каже! Как, а?
Вярно, така беше. Ирина понякога сънуваше неща, които се сбъдваха, дори лошите неща. Веднъж сънува брата на баба си в къщата му в Байлово, сънува, че от къщата излиза нещо, нещо, от което лъхаше ...