Малко неща в живота на Ирка не се сбъдваха. Като ученичка много се забавляваше да гледа на карти на приятелките си - и кое на майтап, кое наистина, кикотеха се
- О-хооо, ето тук вале купа страшно те мисли, направоооо... - редеше Ирка, а сивозелените й очи святкаха дяволито.
- Като някоя вещица си! - изтърси веднъж приятелката й Руми, дето всяко лято си каканижеха заедно дните, когато Ирка отиваше при баба си, във Враждебна.
- Е как като вещица, бе, Руми! - смее се Ирка. - Нали знам всичко за тебе! И за валето купа знам!
- Да, ама знаеше предвалително, че Васко ще ми каже именно: "Руми, да отидем с колелетата до Чепинци! Взел съм си банските!" Как го знаеше, нали не го бяхме виждали толкова време и - хоп! Два дни преди да се върне той от морето, ти това ми го предсказа, че ще ми го каже! Как, а?
Вярно, така беше. Ирина понякога сънуваше неща, които се сбъдваха, дори лошите неща. Веднъж сънува брата на баба си в къщата му в Байлово, сънува, че от къщата излиза нещо, нещо, от което лъхаше студ и я обзе страх, почувства, че се вцепенява... Сънува как нещото върви по пътеката към портата, вижда, че е някакво голямо черно куче, което излиза през вратата... Събуди се от този кошмар тогава - същия ден имаше изпит и й беше напрегнато, облече се и тръгна, без да закуси. На обяд се върна и баща й и й съобщи, че рано тази сутрин е починал брата на баба й.
Ирина имаше, вероятно, някаква дарба, която тя и съзнателно развиваше. Когато сама си гледаше понякога на карти, си записваше както й се е паднало, да види след известно време, има ли нещо вярно в тия неща. Имаше. Беше и наблюдателна, може би защото от малка беше тихо, кротко дете, което от всичко най-много обичаше да си играе само някъде, където възрастните да не й се карат, че се пречка. И така, отстрани, можеше по-добре да наблюдава света - хората, предметите. Самата тя се чувстваше по-защитена в това кътче на света.
Когато наближи времето да роди, видя едно 4-5 годишно момиченце. Слабичко, тип Пипи Дългото чорапче. Прииска й се да си роди и тя момиченце като това. Ех, на видеозона не видяха пола на детето, но свекърва й специално ходи при някакъв ясновидец да пита - макар Ирка да не искаше да ходи при такива хора, не обичаше да й се предсказва, предпочиташе да не я залъгват с глупости. Ясновидецът каза, че момче ще роди. Ирка роди момиче - и щом го видя, почувства, сякаш точно такава винаги си я е представяла - нейната дъщеричка. Хубаво, прекрасно чувство! Дар от Бога! От първия миг на раждането й имаше някаква много хубава духовна връзка между двете! 
Такава връзка Ирка имаше и с най-добрата си приятелка от първи клас - двете се разбираха, дори понякога телепатично, мислейки една за друга! Такава връзка имаше Ирка и с мъжа си - макар при него нещата да не бяха съвсем подарени, както ги наричаше в мислите си Ирка - с него тръгна, защото той я търсеше едва ли не ежеминутно: по телефона, пред блока й, навсякъде! Беше й досадно, не можеше въздух да си поеме, той беше винаги пред очите й! Приятели, приятели, ама чак пък толкова - дето казват хората, до тоалетната не можеш да отидеш сам! Тогава Миро използваше като оправдание брат й, уж с него имали общи занимания, ходеха на риба заедно, но брат й й споделяше как Миро само за нея му говорел, ужас! И постепенно Миро буквално я обсеби!
А с Асен нещата бяха различни! Ирка дълго не си даваше сметка, че Асен й липсва като присъствие, ако не се виждат повече от една седмица. С него тя се чувстваше хем спокойна, хем уплашена - не искаше да премине границата на приятелството им, а искаше да се сгуши в прегръдките му, като както в детството си, в сигурното за нея кътче. Не можеше да си представи да имат физическа връзка - страхуваше се, че по този начин хубавите им отношения, които създадоха, ще се подчинят на една закономерност на подобни извънбрачни връзки, и после - по живо, по здраво! Беше чувала, че Асен е имал преди да се ожени подобни отношения с някаква друга жена, и той се е държал ужасно с нея - унижавал я пред други хора, и тя избягала, и не искала да го види повече! Така че Ирка се страхуваше от такъв развой!... Но от ден на ден все повече копнееше по Асен,  но все повече не знаеше как ще могат да продължат да се виждат така - искаха жадно всеки миг да са заедно, а когато бяха заедно, си говореха някакви неща, смееха се, а мислите им се целуваха, прегръщаха и вплитаха в любовни ласки. А външно избягваха да се усамотяват - и колкото повече отричаха смисъла на това, толкова по-силно въздухът натежаваше, сгъстяваше се около тях като постепенно запълващ се гардероб с дрехи и те двамата бяха вътре. Все повече се приближаваха един към друг, изтласквани от дишането си в "гардероба" и беше въпрос на време, и пространство, за да свалят от себе си предразсъдъците си, страховете и гордостта си... 
Ирка се страхуваше от болезнената ревност на Миро. Винаги, когато беше с Асен и а-ха да прекрачат границата, се обаждаше Миро - как надушваше, ей! Ето връзката й с него! А същото беше и с Асен и жена му!