На всички откровенци с много, много обич!
Денят се познава по сутринта, казват старите хора. Онази сутрин беше студена и снежна. Януарска. С усещане за студеното приземие на болницата, където Ирка трябваше да се преоблече в дълга плътна нощница, да надене оставените в съблекалнята за такива като нея чехли и да чака да я извикат.
- Днес са доста... - чу да си говорят санитарките. - Трички са.
- На Бабинден винаги е така! - рече сведуща по въпроса.
Ирка се чувстваше някак странно нереална. Какво правеше тук? Защо не си остави това детенце?... Сутринта мъжът й заведе дъщеря им на градина, обяснили на г-жа Ловчинова, че мама е болна.
С още една жена се преобличаха мълчаливо, и двете с лице към стената, някак делово, сухо. Погледнаха се само за миг - с болка и примирение. Бяха готови - преоблечени в нощниците, с болничните чехли, държейки в ръка дрехите си и чантите си с приготвените документи. Като войници пред разстрел. И трите - мълчаливи, невзрачни и смутени.
Не чака много. Казаха, че б ...