Сега, като погледна назад, може би не трябваше да избързвам с онзи шамар тогава. Имам се за спокоен, улегнал човек, но май е крайно време да призная, че понякога съм доста импулсивен. Ама и това си беше изпитание, дори за шампиони по спокойствие. Най-напред останах изненадан. Всъщност доброто старо определение "като гръмнат" пò би ми подхождало. После дойде гневът. Все още го мисля за справедлив, но със сигурност си беше суров. И шамарът.
Бяха изминали малко повече от шест месеца оттогава. Премръзнал на кишавата спирка, чаках с нетърпение автобусът да пристигне и да го прегърна. Да му покажа, че дори да е бил грешка, шамарът вече е минало и сега съм готов да съм до него, без да го съдя. Мога само да предполагам колко ужасни са били тези му месеци, но със сигурност знам колко криво и тягостно се чувствах аз.
Сетих се за първия ми познат, който бе взимал твърди наркотици. И май единственият до този случай. Беше преди повече от двадесет години, още в зората на новото хилядолетие. Тогава б ...