27 abr 2012, 16:09

Ирония на мълчанието 

  Prosa » Otros
1128 0 6
31 мин за четене
Владето беше обиколил половината земно кълбо. Пътешественик да беше, нямаше да е видял толкова. Професията му помагаше в това.
Кой е Владо ли? - манекен, един от най-красивите младежи, които се бяха раждали на тази земя! Чак пък толкова! - ще възкликне някой.
Въпросът не беше само в тялото, което без съмнение конкурираше и най-добре изваяните скулптори от древността. За разлика от тях, той имаше и височина, цели 190 см! Мускулите му бяха развити точно колкото трябваше, за да не заприлича на културист. Краката му - прави, дълги, добре оформени. Ще попитате откъде знам такива деликатни подробности? Ами аз съм неговият личен масажист, сянката, довереното му лице.
Освен тялото, момчето имаше страхотно излъчване. Очи с бадемова форма, дълги мигли, катранено черна, леко причуплива коса. А устата му... момичетата пощуряваха за една негова целувка. Имаше толкова екзотичен вид, че погледнеш ли го, започваш да си мечтаеш за почивка на Хаваите... естествено заедно с него. Пак някой ще полюбопитст ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Карааргирова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??