-Прегърни ме. - той мигновенно обви ръце около стегнатото й тяло. - Люби ме, нека последния ни път е съвършен. -Не трябва да свърши така. Не искам да те изгубя като пясък между пръстите, не искам да си тръгнеш в горчивата,като бяло вино слънчева светлина. -На някои любови не им е писано. - той внимателно погали бузата й и изтри изкрящата сълза. -Можем да се борим, нали знаеш? -Не, не мога да мисля за това сега, не искам да се боря повече. Вече нищо не е същото. Искам да бъда до теб. Само до теб. Защото ще си тръгна. -Къде? -Не знам къде ще отида, но ще мине много време. Някой ден пак ще се сблъскаме, надявам се. Искам да си щастлив. -Съществува ли щастие без теб? -Не говори така. Вечерта не е време за сълзи. Искам да чуя туптящото ти сърце по време на вечния ритъм, преди слънцето да огрее света, да изскочи зад хълма и да разпръсне кървавите си отблясъци. Ти просто се дръж за мен, става ли? За последен път бъди до мен, за друго не те моля. -Ще те намеря скъпа моя. Където и да отидеш аз ...