Беше късно лято. Оставаше още един ден до започването на новата учебна година. Птичките пееха, слънцето грееше. Природата бе в своя разцвет.
В центъра на нашия малък град, накъдето и да се обърнеш, имаше хора. Много, много хора. Повечето бяха родители, които подготвяха децата си за първия учебен ден. Дрешки, блокчета и моливчета се изкупуваха като топъл хляб. Шевовете на магазините едва удържаха насъбралите се в тях хора.
,,Тате, искам това блокче’’ се чува в края на един магазин. Бащата кимва одобрително с глава и закупува желаното от детето, а то го дарява с широка, благодарствена усмивка.
Някои ще получават това, което искат, други не. В живота е така - не винаги можеш да получаваш това, което искаш, но децата бяха много малки, за да разсъждават по този начин и да осъзнават това.
Бъдещите първолаци утре щяха да изпитат своята голяма тръпка. ,,Утре съм първи клас, ще ходя на училище!’’- отговаряха малчуганите, когато засмените продавачки ги разпитваха добродушно.
В магазина за дрехи ...