- Мамо! – попита ме малката. – Ти вярваш ли, че дядо Коледа е истински?!
Сам по себе си въпросът ù не ме учудва. Тя е на осем и половина години и вече, съвсем нормално, има своите съмнения.
От известно време слуша какво говорят другите деца, обмисля и току ми зададе някой въпрос.
Онзи ден разглеждаше едни снимки от детската градина. Как си получава подаръка.
- Този не е истинският дядо Коледа, нали?! – каза.
- Защо да не е? – попитах небрежно.
Подреждах едни изсъхнали дрехи по гардероби и шкафове, наглеждах манджата…
Какво още имам да свърша?
Мислех за съвсем други работи.
- Ами виж му брадата! – казва детето. – То си личи, че е залепена.
Личи си, вярно е. Тя вече е достатъчно голяма, достатъчно критична към заобикалящия я свят, разбира ги тия работи…
Реших да се съглася. ...