Събудих се, когато колата спря. Качихме се в апартамента на Мишо и той ми показа стаята ми. Влязох вътре, хвърлих чантата на земята и застанах до прозореца. Мишо ми говореше нещо. Звучеше някак далечно... Чувах гласа, но не и думите му. След малко се чу звук от затваряне на врата. Не помръднах. Гледах през големия прозорец... “Толкова високо... Ако сега падна и полетя надолу... Няма ли така да е по-добре? Няма ли да...“ Отстъпих назад и извадих една хавлия от шкафа. Миризмата на болницата се усещаше по дрехите ми, миризма на отчаяние, болка, смърт... Имах чувството, че е пропила в кожата ми, в цялото ми тяло. Топлата вода ме обля, отмивайки това отвратително усещане. Да можеше да отмие всичко. Спомените, кошмарите, страха... Облегнах гръб на студените плочки и се свлякох на земята. Водата падаше върху мен. Стичаше се на вадички по лицето ми, смесваше се със сълзите ми и ги отмиваше... Излязох от банята. Не знаех колко време бе минало, а и не ме интересуваше. Облякох се набързо и се сви ...