Като всяко дете, Топлийката не ходил на училище с желание и претупвал набързо уроците и домашните работи. Не искал да разочарова родителите си и давал вид, че пише вкъщи и се подготвя за другия ден, но в главата му са се вихрили щуротии, които чакали ред да бъдат осъществени. По онова време, уважението към учителите е било нещо, което не подлежало на обсъждане. Строги, но справедливи, те учили децата и на уроци, и на нужните неща в живота.
В един топъл пролетен ден, в училището било тихо. Децата провеждали своите учебни часове. Пълни класни стаи, но тихо. Чували са се само гласовете на учителите. Топлийката имал час по физика. От всички учебни предмети, този носел най-много тъмнина в съзнанието на ученика. Завъртяни формули, невъзможни уравнения и строг учител. Взривоопасна комбинация. Илия влизал в часовете по физика със свито сърце. И дори случайно да е научил нещо, бързо го забравял и стоял с наведена глава на чина, молейки се да не го изпитат. По онова време родителите са възпитава ...