Това, което ще прочетете тук, е една много истинска ( и ще се постарая да бъде съвсем кратка) история. История на един тъжен живот. Живот, в който рядко можеше да се случи нещо хубаво. За съжаление тази история е твърде истинска и нека всички родители, които прочетат долните редове, си направят поука и не повтарят тези грешки със своите деца.

      Тази история започва още в детските години на едно мирно, малко момиченце. Тя отраснала в семейството на родители, чието образование е средно и не дотам издигнати  професионално - обикновена готвачка и техник. Не много заможни, но достатъчно, за да угаждат на малкото момиченце по отношение на предметни закачливи подаръчета.

        За съжаление на това момиче не ù стигаше това предметно задоволяване. Защото тя не получаваше обич, нито пък закрила. За нея нямаше спокоен ден и нямаше мирни детски изживявания. Нямаше нито приятелска утеха, нито пък от онези незабравими и безгрижни детски усмивки и игри. Тя трябваше всеки ден да се бори да запази един брак здрав и читав. Да прикрие всеки ден, за пред хората нещастието на своите страхливи родители. Да прикрие пиянството на един непукист баща и да изтрае скандалите им всяка вечер. Да "спаси" и запази "доброто име" на фамилията си. Да изтрае не само караниците и разправиите, но и побоищата пред очите си. Да свикне с мисълта, че другите на нейната възраст деца ù се подиграваха, защото е изгубила малката си сестричка. И за това, че беше малка послушница, криела неприятностите в кожата си. Да понася ударите на своите съученици осем години наред. И да бъде момиче, преборило се за образованието си (началното). Да претърпи загубата на достойнството и приятелите си. Да бъде различна и да има свой начин на живот, различен от този на връстниците си. Да се бори с всичко сама. Да понася загубата, за да има това, с което не може сега да се похвали твърде много - семейството си. А то сега много по-късно осъзнава грешките си и осъзнава, че не може да ги поправи вече. Осъзнава, че малкото момиче, тъй мило и покорно, а в същото време толкова послушно, е коствало здравето си, за да запази чистото име на родителите си.

        Не мога да продължа, защото не съм израснала безгрижно като моите връстници и сега нямам нито физическата, нито психическата нагласа да продължа борбата и да напиша повече подробности по живота си...

        Но реших да споделя всичко това, за да има хора, които да си вземат поука и решавайки да създадат собствено семейство, нека знаят каква отговорност са децата... От какво се нуждаят и какво могат да им дадат, за да нямат такива "страдания" като моите. За да израснат в спокойни и мирни дни и да знаят какво е животът.