15 jul 2009, 0:39

История за едно сърце 2 част

  Prosa » Cartas
1.3K 0 1

И все пак, ето, че дойде време, когато на мястото на старите белези се появи нова рана – по-голяма и дълбока от останалите. Да, и тя ще зарасне като тях, но ще остане белег, който едва ли някой ще успее да го заличи. За момент кръвта, която се стича от нея, спира, щом видя усмивката ти. Нежният ти поглед отново лекува, но щом си тръгнеш, надеждата умира и кръвта отново започва да шурти. Знам, че всичко свърши, но не ми се иска да повярвам. Сякаш се събудих от най-прекрасния сън и отново се изправям пред жестоката реалност на болка и отчаяние. Опитвам се отново да заспя, но уви! Беше твърде хубаво, че да е истина. Благодаря ти за прекрасните 9 месеца, в които ти беше до мен, но всичко хубави си има своя край. ОБИЧАМ ТЕ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Раната винаги зараства! Е, вярно, че белега остава, но.. с подходящ хирург рано или късно и него забравяш
    Хубаво, но много кратко. Пиши ги по-дълги тези части. Поздравче!

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...