15.07.2009 г., 0:39

История за едно сърце 2 част

1.3K 0 1

И все пак, ето, че дойде време, когато на мястото на старите белези се появи нова рана – по-голяма и дълбока от останалите. Да, и тя ще зарасне като тях, но ще остане белег, който едва ли някой ще успее да го заличи. За момент кръвта, която се стича от нея, спира, щом видя усмивката ти. Нежният ти поглед отново лекува, но щом си тръгнеш, надеждата умира и кръвта отново започва да шурти. Знам, че всичко свърши, но не ми се иска да повярвам. Сякаш се събудих от най-прекрасния сън и отново се изправям пред жестоката реалност на болка и отчаяние. Опитвам се отново да заспя, но уви! Беше твърде хубаво, че да е истина. Благодаря ти за прекрасните 9 месеца, в които ти беше до мен, но всичко хубави си има своя край. ОБИЧАМ ТЕ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Раната винаги зараства! Е, вярно, че белега остава, но.. с подходящ хирург рано или късно и него забравяш
    Хубаво, но много кратко. Пиши ги по-дълги тези части. Поздравче!

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...