15.07.2009 г., 0:39

История за едно сърце 2 част

1.3K 0 1

И все пак, ето, че дойде време, когато на мястото на старите белези се появи нова рана – по-голяма и дълбока от останалите. Да, и тя ще зарасне като тях, но ще остане белег, който едва ли някой ще успее да го заличи. За момент кръвта, която се стича от нея, спира, щом видя усмивката ти. Нежният ти поглед отново лекува, но щом си тръгнеш, надеждата умира и кръвта отново започва да шурти. Знам, че всичко свърши, но не ми се иска да повярвам. Сякаш се събудих от най-прекрасния сън и отново се изправям пред жестоката реалност на болка и отчаяние. Опитвам се отново да заспя, но уви! Беше твърде хубаво, че да е истина. Благодаря ти за прекрасните 9 месеца, в които ти беше до мен, но всичко хубави си има своя край. ОБИЧАМ ТЕ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Раната винаги зараства! Е, вярно, че белега остава, но.. с подходящ хирург рано или късно и него забравяш
    Хубаво, но много кратко. Пиши ги по-дълги тези части. Поздравче!

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...