Задухали северните ветрове и времето станало студено. Дървета започнали да събличат шарените си одежди и да се приготвят за зимен сън. Небето се сгушвало все по-ниско над земята и дните ставали все по-къси. Всички кожухчета отново се усмихвали на своите малчугани, готови да ги даряват с топлината си през студените дни. И всички те имали своята гордост – копчетата – малки или големи, цветни или прозрачни, с две или с четири дупки, пластмасови или метални, зашити с цветни конци или зашити с бели конци... Кожухчета толкова обичали своите копчета, че постоянно се припирали едно с друго, чии копчета са по-хубави, чии копчета са по-модерни, чии копчета закопчават по-добре. И всяко от тях казвало: “Моите! Моите!” А копчетата сякаш се издували върху зимните дрешки и всяко заблестявало със своето качество:
- Аз съм зашито с кръстат бод! – казвало едното.
- Аз пък съм прозрачно и подхождам на всяка друга дреха – хвалило се друго.
- Аз съм направено от метал и блестя повече от вас – извиквало тре ...