Стоя в това малко,уютно кафене,разположено на една от най-красивите и живописни венециански улички, и чакам да се появиш. Пристигнах доста време преди уговореното, но това е защото наистина изгарям от желание да те видя,да те докосна,да усетя силния трепет от влиянието, което ми оказваш. Това чувство е наистина ново за мен,непознато,понякога плашещо,така завладяващо и силно,че е прогонило всички мисли от главата ми,всички,освен тази за теб и магията помежду ни. Разбира се,че съм се влюбвала и преди,но не по този начин… Никога не съм била така обсебена от мисълта за някого,никога не съм чувствала такова изгарящо желание да бъда част от едно цяло,закриляна и обичана до болка. Това,че не знам какво изпитваш ти към мен,ме убива бавно и мъчително,всеки миг от това неведение е като нажежена игла забиваща се в сърцето ми отново и отново… Понякога се чудя какво ме накара да се влюбя в теб така сляпо и бързо. Веднага мога да назова хиляди неща в теб,които биха привлекли всяка една жена- невероя ...