Гледаш, гонят ни из двора родители с брадви и ножове, децата крещят и викат, но те не прощават и виновните със сила и бой наказват.
Събота, събота, събота - ден за отмора, но казват, преродил се тогаз дявола в двора на ЕГ. Нешева, учителка добра бяхте Вие, но дяволът във вас всели се и решихте вий безгрижните хлапаци да преметнете и то в тез храсталаци. Франкенщайн, Волдемор и Ам-гъл - чудовища с мрачни сърца озлобени. И ето идва време всеки своето място да заеме. И влиза Нешева тогаз и грабва речника завчас. Всеки тетрадката здраво захванал и моли се само да не чуе своето име. Но за никой няма прошка, всеки ще мине през тежката клада. След автобуса всеки тича като гепард и гледа само да не закъснее, а там тъмничрката (демек Нешева) нокти точи и гледа неподготвен да издебне. Стефан, хапнал солидно, чака времето още нещо да набучи, за да може геройски в бой да падне - до дъската щом той стигне. И ето излиза той геройски и по път молитвата си той шъпне. Спряга дателен падеж, а шефката отпред пали се като корола. А той пак сънува, сънува, не спал след т вечер тежка и  осъзнаваме всички късно, че сме направили грешка. Но вече е късно за милитва и прошка, остава единствено една кокошка, но и тя се моли за последна прошка. Ако можеш, лети. Ако можеш, пълзи, но избягай далеч ти. Небето гледа със синя  усмивка, защото нож и кахъри чакат ни. Излез ти отвън, от сега цигара запали, ти добре се стопли, в аванс си дръпни и преброй до три. Въпреки всичко, ние сме заедно докрай и ще се срещнем може би в Рая. Истински сме ние, не от виц за Петка и Чапая, но как започна всичко ний съвсем забравихме и със стоманен ум минаваме като тайфун и излизаме там, дето нищо не вирей (демек пред дъската) и всеки всичко си забравя. О, моля Ви, дайте ми някакъв знак, дали ще имам верни да се боря за 3 или кажете направо умри, умри и за 3 не мисли! Който не може, да не е поел риска и да не ходи при умните да се натиска. Защото днес е ден за смърт и злоба - това е то злощастната прокоба. И няма вече ни слънце, ни комп и дори компот. Защо е тъй жесток тоз живот. Като в Сомалия гладни ще сме ние, няма пачки да получим ние... Дневникът идва и тук загрубява играта.
С това май завършва таз история позната. Родители, деца - блъсканица безпощадна... И да се пулим вече знаем, че няма какво да кажем и че каквото и да кажем - не го 'праим. И за това историята се превръща в драма - отново от нас изиграна. На надеждата ни и набихме яките шамари, а в душите ни за нова - няма място. Заключени са те с катинар. Само кислород искаме, да можем да дишаме; само път свободен искаме, за да можем да тичаме; само една надежда искам, свободни да живеем и една марихуана, за да се смеем.
И така таз тъжна приказка свърши и нашите сърца прекърши.

Приликата с действителни лица и събития и напълно случайна!!! :)

Искаме да кажем че тази история НЯМА никакво лошо намерение!

 Aвтори:                 Искра Ананиева и Радина Михнева, ЕГ "Гео Милев" гр.Добрич