Имаше някога, някъде,  някой,  който беше готов  да понесе всичко заради теб. Беше готов да страда цяла вечност за един твой поглед, миг или движение. Този някой понесе много дори повече отколкото някога си е представял самия той. Измени на себе си, на принципите си и на живота си, за да бъде поне малко обичан от  теб. Но ти не го разбра, защото нямаше душа. Всичко можеше да ти даде –  живота, сърцето, тялото си, звездите, небето, от гаргата - гълъб да направи. Но едно не можа да ти даде – сърце, което да обича. Любовта му беше толкова силна, че можеше да даде на всеки и пак да те обича безконечно. Сега седи този човек и в съзнанието му се премятат всички моменти. Как можеше да ти се довери, но по дяволите, красиви бяха всичките  лъжи. Не съм такава, не обичам безконечно и дори не обичам вечно. Но с теб опознах какво е безмълвния яд, желанието да крещя безпомощно, да гледам красoтата, а да откривам грозотата, защото  ти не беше до мен. Понасях всичко - унижение, болка, съмнение и всичко онова, което върви с любовта. Ти си човек на живота, както се казва, знаех че няма да те променя и не залагах много на това, но когато започна да ми даваш надежди, знаци и погледа си, който говореше толкова много, си казах: да пробваме, но защo се излъгах? Може би трябваше да се откажа, но аз съм упорита и бях готова да страдам, но наистин прекали... Дали очите винаги са прозорец към  душата, не знам, защото  очите ти говореха едно, а действията друго. Някой ми каза: „Не е готов  и за да не те нарани се отдръпва”, но не мислиш ли, че беше късно да се отръпваш. Не искам да изброявам всичките ти лъжи, защотото и листа ще го заболи, защотото и човек с каменно сърце ще трепне. И пак отново изневяра, но стига толкова - не издържах унижението и погледите, който ме съжаляваха и молеха да престана да се надявам, казах си, че си минало, един от всички, но си казах още нещо: ЩЕ СЪЖАЛЯВАШ!!! И какво, сега чувам, че си бил глупак, и че съжаляваш и още безброй неща. Но за съжаление малко късно, научих тялото си да не те желае, научих очите си да не те търсят, научих устните си да не те жадуват, научих сърцето си да не върви към теб, научих съня си да те презира, научих ръцете си да те докосват ледено студено, научих се да съм безразлична към теб и към част от живота си, защото тази част си ти или беше ти, на всичко се научих, само едно не научих как да те забравя!!!