Пясък,слънце,горещина...Пясъкът е горещ,толкова горещ,че не може да се стъпи по
него.А слънцето така напича,че пресушава с топлината си дори мечтите..Сред
цялата тази кратина живее само едно същество.Едно такова малко същество. Там
живее пясъчното човече.Но не,то не е какво и да било човече,то е различно,то е
пясъчно.И макар майка да му е пустинята и да си има само нея..то притежава
нещо,което света е загубил вече-СЪРЦЕ!Едно пясъчно човече всеки ден се лута
само..И то изпитва жажда..нищо,че е от пясък.Жажда за добро,за поне мъничко
любов.Трудно е да си пясъчно човече, така никой не те забелязва.Минават покрай
теб хора,слънцето само то успява да те види..но единственото,което иска да
направи е да те задуши с топлината си..Дори то е против теб.Пясъчното човече
скита самичко..самичко си е откакто съществува.. Едно пясъчно човече..малко
пясъчно човече.До скоро това добро същество мечтаеше да живее сред ...