Италианска работа
Или за трима идиоти, които рисуват по улиците
Торино, Италия
Часът е някъде около 0:45.
Намирам се на ЖП гарата в Торино с цяла тумба италиански безделници, които познавам от по-малко от час. Всички говорят оживено и се смеят, а на мен ми е крайно неудобно, защото така и не го научих тоя език, а техният английски е някаква безумна смесица от всички останали езици. Дори когато Даниеле се опита уверено да ме заговори това, което излезе от устата му, по-скоро приличаше на някакъв вид африкански племенен език. Е, нищо поне в смеха се разбрахме! Единственият, с когото мога да комуникирам свободно е Мауро, който всъщност е причината сега да се мотая тук, въпреки че все още не осъзнавам връзката с моето пристигане и ЖП гарата...
Запознахме се преди няколко месеца в интернет. Беше един от онези горещи калифорнийски следобеди, когато пуснал климатика до крайна степен на охлаждане, човек се моли отчаяно за чудото, наречено дъжд. Жегата бе безпощадна, а шансовете за оцеляване се ...