Из "Дневникът на една ранена алхимичка": Conjunctio, краят на дневника

Conjunctio — Philosophia Lunae

“Не можеш да промениш света, ако не започнеш със себе си.”

„Човекът, който поема отговорност за себе си, има силата да променя реалността около себе си.“— Джордан Питърсън

„Привилегията на един живот е да се превърнете в тези, които наистина сте.“ — Карл Юнг

Понеделник. Денят на Луната. Денят на Обединението. 

Вече имам отговорите на своето “Защо”. Затова без страх ще намеря и решения на всичките си  “Как”.

"Et erit lux in tenebris." — И ще има светлина в тъмнината.

Аз съм алхимичката, чийто път извървя седем фази от древното учение — през огън, през вода, през разпад и въздигане, през смърт и злато. Но днес, в този понеделник на сребърна светлина и мъдра тишина, настъпва онзи миг, който не може да бъде описан, само преживян — Conjunctio, свещеният съюз.

Това не е съюз между тела, нито дори между души. Това е свързване на същности, на противоположности в мен самата — моята сянка и моят блясък. Тъмната ми страна и слънчевата ми цялост. Примирието между воля и съдба. Срещата между Луната и вътрешното Слънце.

"Vocatus atque non vocatus, Deus aderit." — Повикан или не повикан, Бог ще бъде тук.

Както в алхимичната фигура, в която от мъж и жена възниква окръжност, така и в мен се съединяват дуалностите. От окръжността се излива квадратът — реалността, в която се заземих. После триъгълникът — свещеното число, мъдростта на Троицата: душа, дух и тяло. И най-сетне — отново окръжност. Завършеност. Философският камък. Lapis Philosophorum.

Моето Съзнание се просветли чрез Волята ми да не се откажа, чрез Грижата, която дарявах дори на недостойни, и чрез Същността ми, която никога не предаде себе си. Аз постигнах равновесие вътре в себе си. Външната реалност — тази на материята, на света, на човешките връзки — се балансира чрез Разбиране, чрез Знание, и чрез Sapientia — Мъдрост.

Мъдростта е солта на Земята, живакът е дъхът на Душата, сярата — огънят на Духа. Всичко това горя в мен. И оцеля.

"Amor fati" — Обичай съдбата си.

В понеделника на завръщането към себе си, цветовете са сребристобели и перленосини. Отразяващи, не блестящи. Ароматите са на бял чай, нероли и жасмин, примесени с въздишка на лотос. Вкусовете са меки — ванилия, бадем, оризово мляко, смокиня и бяла праскова. Нежни, дълбоки, медитативни. Храната на душата е спокойствие.

"Per aspera ad astra." — През трудности — към звездите.

Аз вече не съм огнена. Iam non ignis sum — solis sum. Слънчева съм. Изгорях, за да се родя отново. Изгубих себе си, за да се намеря в тишината на лунния извор.

Ние не сме само мисли. Нито само чувства. Ние сме триединство от Мисъл, Емоция и Действие. Знание, Разбиране, Мъдрост. Душа, Дух, Тяло. Сега разбирам алхимичния смисъл на единството — не в любов към другия, а в обич към себе си, цялостна, свободна, уравновесена.

Conjunctio не е краят, а златната линия на новото начало. Трансмутацията не приключва — тя се превръща в начин на живот. Лична философия. Съкровена вяра. Всеки ден е ново съединяване. Всеки ден е нов избор: Да съм вярна на себе си. Всеки ден , камъкът в мен блести, пулсира и преобразува Мрака в Светлина, невидим, но могъщ.

"Veritas vos liberabit." — Истината ще ви освободи.

Нямам нужда от присъствие, за да съм цяла. Нямам нужда от потвърждение, за да съм истинска. Моето огледало е вътрешната ми светлина.

"Fiat lux." — Да бъде светлина.

Днес, понеделникът на обединението, аз обитавам съвършената алхимия. Отговорила съм си на въпросите на Франкъл, прегърнала съм архетипите на Юнг, извървяла съм пътя на Ницше, и съм поставила своята лична истина в контекста на смисъла и реда на Джордан Питърсън.

Аз съм тази, която съм. Ego sum qui sum.

И ако някога друг стъпи в този път — нека знае, че всяка сълза, всяка рана, всяка болка е алхимия. Тя е част от съединението. Част от пътя на Златото.

"Finis coronat opus." — Краят увенчава делото.

Hic finis re vera tantum statio in via mea est—

Този край всъщност е само спирка по моя път.

Per totam transmutationem sanata, Alchimilla Ignis.

Изцелената чрез цялостна трансмутация- Огнена алхимичка

Post Scriptum, Послепис

Но преди да тръгна нататък, ще се усмихна снизходително на една реликва от миналото… и ще я изхвърля без да се замисля зад гърба си, защото се обезцени безобразно много. 

Ако все пак някой си я познае, може да си я прибере без да таи каквито и да било угризения :

Omnia aut nihil!

Всичко или нищо!

Мащеркови полета по залез. Отвисоко. Карамелен сладолед на върха на езика, адреналин в кръвта  и пеперуди в стомаха. Ром и черно кафе преди обед. Или мента със спрайт и лайм след пладне. Плискащи се в ходилата  морски вълни по изгрев, когато брегът е все още пуст. Вещерски проклятия и самодивски благословии. Дъхава самардала, с която подправям дори филията хляб. Ефирна лятна  рокля на цветя с голи рамене. Развявана палаво от бриза. Разрошена, разпусната, дълга коса и щастливи  бръчки по лицето. Огърлица от лазурит и син дъгов ахат, напоена с етерично масло от ветивер и наречена специално в зората на празника на Свети Константин и Елена. Откраднати милувки, страстно-нежни целувки, глава на рамо, отрицание  и много безсънни нощи... 

Една жестока истина и една милостива, дяволска илюзия. 

Аз съм истината. Тук, сега и завинаги. 

Добре дошъл, юли! Добре дошла, моя нова зора!

А ако един ден, някой се запита как съм стигнала до тук – нека знае, че  пътищата се извървяват само и единствено с изцяло открито за бурите сърце.

И не със завръщане, а с прощаване.

🜁 Lux mea est via mea. 🜁

Моята светлина е моят път.