Ден трети...
Лятото бе към края си, есента настъпваше с пълни сили, макар още да не бяха се оцветили короните на дърветата, времето вече напомняше за предстоящите по-студени дни.
Бях се излегнал на припек на полянката край любимият ми Не Чак Толкова Голям Вир и лениво наблюдавах упражненията на Сянка в неговото Бойно изкуство, още по-лениво слушах редките коментари на Скиталецът върху заниманията на приятеля ми, повечето от които така и не съм запомнил, обаче един ми се е набил в главата и искам да го представя тук на вашето внимание:
- Нека ритъмът на остриетата и ударите на сърцето ти се слеят в едно - каза по-възрастният човек на Сянка, който тъкмо се упражняваше в размахването на две палки.
- Хъм - приятелят ми спря за момент, колкото да се почеше озадачено по главата и уточни (не без основание според мен): - Но аз се упражнявам с пръчки, а не с остриета!
Ден шести...
Слънцето грееше топло и ярко, така все едно че лятото не желаеше да си отива... че кой ли иска да си отива лятото, ...