Oct 7, 2009, 2:08 PM

из Дневникът на Но Щен Вълк - месец втори 

  Prose » Narratives
561 0 0
3 min reading
Ден трети...
Лятото бе към края си, есента настъпваше с пълни сили, макар още да не бяха се оцветили короните на дърветата, времето вече напомняше за предстоящите по-студени дни.
Бях се излегнал на припек на полянката край любимият ми Не Чак Толкова Голям Вир и лениво наблюдавах упражненията на Сянка в неговото Бойно изкуство, още по-лениво слушах редките коментари на Скиталецът върху заниманията на приятеля ми, повечето от които така и не съм запомнил, обаче един ми се е набил в главата и искам да го представя тук на вашето внимание:
- Нека ритъмът на остриетата и ударите на сърцето ти се слеят в едно - каза по-възрастният човек на Сянка, който тъкмо се упражняваше в размахването на две палки.
- Хъм - приятелят ми спря за момент, колкото да се почеше озадачено по главата и уточни (не без основание според мен): - Но аз се упражнявам с пръчки, а не с остриета!
Ден шести...
Слънцето грееше топло и ярко, така все едно че лятото не желаеше да си отива... че кой ли иска да си отива лятото, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Вихронрав All rights reserved.

Random works
: ??:??