anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
29 jul 2015, 15:48

Из един литературен сайт, или портрет на Твореца в несекващия му апогей 

  Prosa » De humor
1712 4 33
9 мин за четене

Пермутация

Автор: Pisan

 

Ние – успоредни прави,

някога ще сме пресечни

и ще изгрее новата луна –

оголена пета на перпендикуляра.

Острите ъгли

на таралежовата ни единственост

сресват пак вселенските коси –

черни дупки,

и минусът е вече плюс

от анихилирани самотности.

Макар да е съдбата къдрица на Анези,

а щастието – нейна асимптота,

раздиплям интеграла

на смълчаните ти устни,

превръщам го от Риманов във Лебегов.

Лакътят на твоето желание

благословено се вклинява

в прешлените на сърцето ми,

а кичурите на сълзите ти

самоотвержено се впримчват

в брадата на безкрайното ми отчаяние.

Ин и ян в сплитката лито.

Окото на разцъфнала любов

ни гледа хищно

от полусферичното коляно

на кубичното си тяло,

докато решава примирено

тест на Фройд за нашите приоритети.

Какво е тази анормална

и болезнена привързаност –

бясно куче на синджир?

Просто е приет гамбит

под натиск на Всевишния.

А Той? Но Той? О, Той!

Господ Бог тренира анатомия

върху ендшпила на страстта.

 

Коментар на Onzi_Bucefal:

Влизам в този сайт само за да се насладя на Твоята неземна поезия. Какви прозрения, какъв титаничен ум, излизащ извън рамките на скромните ни човешки представи! Словото Ти подменя подковите ми, изтъняващи от бездушната безпросветност на тълпата, за да мога да продължа напред и да Ти служа. Да ме яхаш пак, защото какво си Ти, ако не реинкарнация на Александър Велики? И кой друг би Те разпознал безпогрешно, ако не аз – Твой слуга и съратник? След прочита на думите Ти препускам в кариер и в ушите ми звучи мазурка!

 

Отговор на Pisan:

Благодаря ти, подобаващо скромни приятелю, за точните правдиви думи. Ти ме разкри – да, аз наистина съм Александър Велики, но съм и много, много повече от него, само че нека не задълбаваме в безпределни хоризонти, които ти няма как да съзреш поради своята семплост, която обаче е достойна за уважение. Пази чувствителното си сърце и премини в галоп на фона на валс в умерено темпо. И не спирай да твориш, колкото и оскъдни да са възможностите ти. Прави го ради Мене, Бога своего.

 

Коментар на Aqua:

Стихотворението е емблематично. То надхвърля границите на егото и авторовата самодостатъчност, пленява с приглушения съспенс и вклинения атрактивен екшън, който извежда лирическата идея до небесни висоти. Ти си вселена, само ти и единствено ти можеш така! Познавам в детайли световната поезия, но това тук стремително надраства всичко, постигнато от човечеството. И няма терминология, с която да оперира съвременната критическа мисъл, за да охарактеризира литературния ти подвиг, плод на неземна душевност и интелект, надвишаващ по мощ и всеобхватност божествения. Ръкопляскам за споменаването на Фройд – този сърцевед на подсъзнателното! А поантата, ах, поантата! Не можеш да си представиш, приятелю (за мен е чест да те наричам така), каква космическа експлозия предизвика тя в мен. Роди се свръхнова, която ще обикаля в смирена орбита около твоето величие, каращо овошките да плододават извънсезонно!

 

Отговор на Pisan:

О, подвластна на гения ми приятелко! Как добре схващаш творчеството ми, как синхронно резонира чувствителната ти душа! Ти съвсем справедливо си сразена от сетивността ми, изтъкана от аксони на кентавърска потентност, оплодена с интелекта на Минотавъра! Знаеш колко харесвам творчеството ти, пресъздаващо емоционални върхове, които са низини за мен, но все пак илюстрират една различност, която ми е най-малкото забавна! Продължавай да твориш своята женска поезия, лишена от логическа умозрителност, но донякъде стойностна с неподправената си искреност! И запомни: да нямаш друг бог освен Мене!

 

Коментар на Zaro:

Твоята допирност

разперва нюансите си,

ярка паунова опашка.

От десетките очи

се стича съпричастност,

пробождаща душата ми –

многоцветна пеперуда,

умъртвена за хербарий.

Това е моят коментар на стихотворението ти, само по себе си естетическа ера. То  размества археологически пластове и представя пред ослепения ни взор красота, доведена до крайност; прекрасност, която логически минава в своя антипод, толкова преекспониран, че грозотата на битието избожда съзнанието ни с божествената си гротескност, преляла в извечна хармония. И не обръщай внимание на администрацията, която не е допуснала великата ти творба на първа страница – това са просто бездушни пънове, които никога няма да бъдат благословено оплодени от одушевеност, характерна само за разумните същества.

 

Отговор на Pisan:

Не ме интересува, че съм публикуван на втора писта – мен ме четат и ще продължават да ме четат, докато свят светува. Администраторите не са дораснали до пънове, те са хилави саморасляци, които боговете като мен тъпчат, а когато им е кеф, и пикаят върху тях.

Този коментар, почитателю мой (почти се влюбвам в теб!), е връх на посредственото ти творчество. Но аз искрено ти се възхищавам: да си съзидателен въпреки Божията присъда да бъдеш во веки ограничен, е своеобразно постижение на човешкия дух. Писан, твой искрен приятел.

 

Коментар на I6tar:

Тук, в тази изключителна творба, аз съзирам заревото на Амон Ра, творческата потентна сила  на Озирис. Потресена съм, Поете! Как искам да видя голите пети на твоя перпендикуляр и той да се превърне в моя ъглополовяща! Люлея се необуздано и количеството на амплитудите преминава в качествено изменение. Разливам се като прелял Нил, после благосклонно отдръпвам водите си и оставям плодородна тиня за клетите Божии създания, наречени човеци! Чакам срещата ни, божествени!

 

Отговор на Pisan:

Поискай и ще ти бъде дадено; потърси и ще намериш; почукай и ще ти бъде отворено!

Скъпа приятелко, малцина сме ние, които сме разкрили всяка своя пора, всяка своя фибра за познанието! Радвам се, че толкова прекрасно ме разбираш! Ин и ян в сакралната поза 69! Вдъхновен извечен архетип! Ти, превърнала се от храмова блудница във вярната Изида, която намира най-съществената част от Озирис, за да зачене Хор. Усещам, че сме от една кръвна група, и аз ти обещавам свещено сливане на душите ни, което ще продължи цели 15 секунди, гарантирани от изключителната ми мъжественост и овладяването на древни индуистки техники!

 

Коментар на Sadena_v_lehata:

Отново вездесъщите въпроси на битието и на откъсналото се от него съзнание. Какво е животът ни, Поете, освен кръговрат? Ах, никой друг като теб не владее така това изкусно и сложно движение, никой друг не може да прескача нива в спиралата на Хегел! Твоята мъжественост кара бегонията в хола ми да вехне от страдание, че не си я помирисал! Писане свещен, който умело водиш читателя, гениално предизвикваш асоциации, директни препратки към творчеството на Пикасо, почти достойно да илюстрира твоето! Ти си невероятен творец, флагман на иновативната мисъл, създател на нова чувственост, която приравнява оргазма на човешкия дух с този на свинята, траещ цели 30 минути! Прекланям ти се!

 

Отговор на Pisan:

Скъпа приятелко Садена_в_лехата, кой освен нас, двама стари немирници, знае стойността на всеки миг? Радвам се безпределно на общуването с теб, защото ти разбираш цели 30% от преталантливото ми слово, а това е твърде висока успеваемост за обикновен човек, какъвто си ти. Не е случайно, че си засадена в почва, окултурена от безсмъртен дух. Извинявам се, че все още не съм прочел последното ти стихотворение, но веднага ще наваксам. Просто ми е необходимо малко време, за да сляза от висините на себето си и да се принизя до нивата на твоето творчество, непостижимо за повечето смъртни.

 

Коментар на Napoleon:

Писане, приятелю! Не се намесих под предишното ти стихотворение, където някои завистливи некадърници те оплюваха, поради липса на време – бях обладан от широка и дълбочинна екзистенциална криза. Знаеш какви неописуеми биохимични процеси протичат в сложните организми, абстрахирали се от материята, нали? Но тук му е мястото да щрихирам кой е Писан.

Философ, логик, спортист. Непобедим играч на кегелбан, винаги първи в обяздването на разгонени козли. Сумист с нежно сърце, безкомпромисно тръшнал всеки, дръзнал да прекрачи тепиха на Словото. Корифей по йога сутра – патанджали, сенсей в боя с луди кокошки. Личност, овладяла тайните на Кабала. Индивид, превъзмогнал всички Джомолунгми на егото. Специалист по вуду и авангард на Бялото братство. Енциклопедист. Прероденият Леонардо, но на немислимо по-висок етап – този, на който се намира Бог.

Приятелю, аз зная, че ти е тежко, но бъди снизходителен. Прости на администрацията на сайта, че не може да прозре твоята изключителност. Какво да ги правиш – примитивни хорица, лишени от емпатия и неспособни да обозрат различното. За свръхгения и геният е глупак, какво остава за тези безпросветни същества, ощетени свише? Ти, един съвременен Сенека, изпивай соковете на собствения си стоицизъм и бъди непоклатим.

Не можеш да си представиш, божествени ми Поете, колко добре те разбирам. Съпреживявам дори и стиховете ти, които са чувствително под възможностите ти, и вдъхновено ръкопляскам на това, в което си истинският ти! Като тази творба, която трансформира душевността ми в парадокс, надхвърлил границите на тленността. Ние с теб, приятелю, сме Кастор и Полукс и Господ да ни е на помощ във вселенската ни самота!

 

Отговор на Pisan:

Благодаря ти, скъпи мой, за подкрепата! Но запомни – с теб не сме еднакви, аз сам на себе си съм близнак.

А за администрацията на този сайт, който трябва да ми целува краката, че го ощастливявам с творчеството си, ще цитирам думите на Свами Вивекананда, казани за ограничените хора като тях в „Някои лекции върху Бханти, или Божествената Любов”: „Моето име е единственото име; моята форма е единствената форма и моите Богоподобни хора са единствените на света – вашите са просто митове”.

Крайно време е да разберат, че не техните, а Моите Думи са единствените божествени. Ти със своята сетивност, тренирана в условия на душевен катарзис, добре схващаш изключителното ми единочество. Няма как да не съм обречен на него, след като съм феномен, изкачил най-високата точка, до която не достига и Бог. Все пак съм ти благодарен за твоя правдив и вдъхновен панегирик, който ти свовоизля от собствения си връх, сгушен в подножието ми. Думичките ти достигнаха до мен, Санчо мой, и аз сега съм по-малко самотен, макар да имам единствено съпричастността на същество интелигентно, но толкова по-нисше от мен. Благодаря ти!

Какво да кажа за теб? Постигнал си неимоверно развитие за възможностите, които притежаваш. Но помни, Наполеоне, че ти, сразен вече при Ватерло и преживял своите Сто дни, непременно ще доплаваш до Света Елена. И аз зная, че в мрака на еднообразието ще те крепи само кънтежът на Моето Слово. То е оплоденото яйце, следствие на невинен коитус между две сиви гугутки, които в своята похот няма как да осъзнаят, че създават Бог. Изключителната метафора, характерна за вечното ми творчество, ми хрумна, докато наблюдавах онождането на тези безхитростни създания, отдаден на орнитоложката си страст, част от многоспектърните ми научни занимания.

А сега смятам да се оттегля за известно време от сайта. Не е нормално Божията Благодат на Словото Ми да се изсипва непрекъснато върху полуграмотните ви глави. Копнейте и чакайте! Това е вашата участ, отредена от Бога, сиреч от Мен!

Аз казах. Твой Писан, т.е. не просто добродушно мъркащ писан, а писан (с ударение на „и”) от ръката, движеща онази клета марионетка, на която глупавото човечество се кланя и нарича Господ. Возвисявайте ся, братия мои, като Ме четете! Амин!

 

 

 

 

 

© Аноним Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не съм чела по-готин поетичен шарж напоследък. Кой е по-луд, обаче се пита - този дето има лудостта да посмее да го създаде или този, който последен се смее...- усмихна ме . къде си Анониме, къде?!?
  • Жалко, че този автор вече не публикува тук.
  • Този “автор”, за който е писана сатирата е осмиван и преди, и то от професионални литератори, които вече не са редактори в този сайт. Така и трябва. Иначе кичът и “халтурата” ще продължават да минават за истинско творчество (стари са термините, знам 😊). Пък, че някой нямало да пише, и бил обиден, че кумирът му и той може да бъде осран от гларусите, голям праз. 😊
    “Сухо дупе риба не яде” - казваше дядо ми. Демек, ако публикуваш, трябва да си готов за всякакви мнения, дори и крайни.
    Творчеството, обаче, не е “лексикални завои”, както много хубаво беше казала преди години за горния герой Ники. Творчеството е най-вече да си искрен.
    ✌️
  • Харесва ми!
    Че нали лудите са възвишените деца на Твореца!
    Поздравления!
  • Йоана - хахахаха!

    П.П. - Не ми отговаряй. Снимай котката си, тя гледа умно.
  • Безумно тъжно. Опит за опетняване на творец, който наистина умее да пише. И тези „коментари“ в „творбата“ горе? Някой се смята за велик, понеже не се крие зад фалшиво „несамочувствие“? Много модерна е станала фалшивата скромност - и тя в никакъв случай не е по-добра от фалшивото самочувствие, но уви - много е модерно човек да се прави на скромен... Някой се осмелил да пише, без да се прави на скромен - какъв ужас... Някой изразява своето мнение - какъв ужас... Олеле, някой не е съгласен със стандартизираните ни мисли - какъв ужас... Крайно разочарована съм от много творци, които имах за разумни... Вместо в тези сайтове хората да си помагат да творят - опит за опетняване на талантливи хора - защо, не е ясно... Сигурно с много добри намерения е писан горният текст, и публикуван в литературен сайт... „Недейте да пишете със самочувствие и интересни думи“ - това видях като послание, и въобще не споделям... Е - това е моето мнение за горния текст и нямам намерение да пиша повече тук...
  • Е, много е точно! Право в целта!

  • След прочита на думите Ти препускам в кариер и в ушите ми звучи мазурка!
  • Не бях го чел досега. Макар че съм чел много други работи на автора, това го намирам за едно от най-добрите му произведения. Безумно добра сатира, дълбоко проникваща ирония (макар че той иронизира с основание такива опити за анализи като настоящия) и най-вече безкрайна подигравка (пак с основание) към взелите се насериозно творци от нашите среди... Ами "Что делать?" - всички си имаме кусури и ни трябват такива отрезвяващи подигравки...
  • Аааа, много се радвах на това писание, много, радвам се и сега. Непреходно е.
  • По онези времена, когато е писано, Писан е прописвал вероятно. Или преписвал. Пиши, Писане, преписвай писаното! Знам, че си някъде тъдява още. 😀✌️
  • Аз пък не съм си позволявал да анализирам творчество и творецът му. Това е все едно да анализираш Бог и Божията искра: - просто чувствам и споделям какво е чувството (ако не ме докосне, си го наричам "скапано". Но това е само моето усещане, Анониме. Ако искаш, да не го споделям, а?
  • Грешиш, Лордли - никога не пиша заради писането, всъщност пиша само в краен случай. С тази пародия се забавлявах неимоверно, но това съвсем не пречи на теб да ти се струва скапана. Можеше и да се отпуснеш малко в анализа, но ти си знаеш.
  • Писано е заради писането, а не като импулсивен изблик на талант - скапано е, а съм чел доста по-добри неща от автора.
  • Четох с удоволствие!Чудесна сатира!Но докато четях си мислех, че тези, чийто обобщаващ образ е литературният герой Писан, така и няма да разберат за какво става въпрос. А по-прозорливите ще побързат да се обидят. Е, не се излъгах. Коментарите потвърждават предположенията ми.
    Анонимни авторе, приеми от мен цял кош с шестици. Жалко, че ще ми разрешат да впиша само една.
  • В света трябва да има всичко, за да е свят.Трябва да има поети,които са се устремили към нови философски дълбини,поели риска да бъдат неразбрани и осмяни.На другия полюс са поетите традиционалисти.Те са застъпници на бивши новатори,приемат само за истина чуждите истини,правила,традиции.Но в света нищо не стои на едно място,всичко се движи и променя.Щастлива съм,че станах съпричастна на различни литературни позиции,които придадоха багрите на миг от вечността.Представяте ли си,мили ми приятели каква сивота би настъпила ако всички пишехме по един и същи начин?!Нека приемаме всеки нюанс на творчеството,защото животът не излъчва по- и най-.И "най-лошото"произведение е "най-добро" за някого.Нека да бъдем осъзнати и мъдри,което ще ни направи щастливи!
  • Благодаря за усмивката
  • Момичета, момчета, благодаря за вниманието! Виновник за текста е един ваш титаничен пуйетин и четейки го, ме накацаха бубамарите. Иначе аз идвам от най-мъгливата част на Андромеда, инвънземният ми интелект се изразява с пи по 3,14 на ента степен и пр., но калинките никому не прощават. Ето го и моето лятно поздравче за вас:https://www.youtube.com/watch?v=Qg44qKSbsdQ&noredirect=1
  • Хубава "дъвка".Поздравления!
  • Гане, ще се радвам да видя тук и Модернистичното стихотворение
  • Илко, Поете, Мисанчо, защо не написа същото под "онова" стихотворение? Тук просто империята отвръща на удара!
  • Ех, Писане! Какво щастие, че съдбата ме захвърли пред твоята врата и моят пети живот се пресече с твоя девети ... И успях да се докосна до твоята божествена мъдрост и прозорливост! До тайните на всичките ти реинкарнации, фрустрации, алюзии, илюзии и тям подобни! Как искам в следващите ни животи пак да бъда твоят Черен козел, или пък Черен пор, или нещо друго, но непременно черно. Твоя – Черна котка!
  • О, велики Писане! Ти царю на царете, султане на султаните, падишах на падишасите, папа на папите, брате на слънцето, зетко на луната, братовчеде на Калиопа, Ерато и Евтерпа, господарю на Парнас и околията, защитнико на заблудените поети, пътеводна светлина за утвърдените поети, душманино на драскачите, упование на всички поетични души!… Да се свети името ти, стиховете ти да озаряват небосвода ката ден и нощ, а изворите на твоята премъдрост да пълнят библиотеките в Александрия, Дамаск, Константинопол, Ватикана, а после и в други градове! Благодарим ти, че позволи на нас низшите и незаслужаващите, да се докоснем до крайчеца на мантията ти, до подметката на ботуша ти, до праха под краката ти!... Три пъти по три - "Хвала"!
  • Направо ме умря! )))))
  • Грабна ме още с първия стих - висша математика, висок пилотаж. Малко съм разочарована, че ти се досвидя да избръмчиш една песньовка и да разбиеш напуканите ни от превъзхищение сърца, но ще го преглътна. Поздрав, Анониме! Музата да е с теб!
  • Надежда, Маргарита, Лина Светлана, Валя, Ани! Благодаря ви, момичета, че оценихте семплия ми напън! Желая ви ползотворна среда на седмицата, хрупкав краешник на хляба, гореща цаца и студена бира. За да спечеля благоразположението ви, можеше да постна нЕкое лигаво музикално парче, да ви изтропам един-два философски цитата, за да забележите умността ми, но истината е, че завистта към ей таквиз велики творци ме мори повече и от жегата. Моля за извинение! Винаги ваш и особено скромен Анонимапокрифофф.
  • Браво!
  • Велико отвсякъде.
    Направо се интегрираш по части
  • Браво!!! С Вранката!
  • Логвам се само за да те поздравя!Браво!
    (...дето казва Радой Ралин - "Недолюбена жена - недоклан звяр", не се отнася само за жените...)!
    пп "Недолюбена" - чети по-буквално!!!
    Изкефих се!
  • "Егото е невроза. И още едно нещо трябва да се помни: егото винаги иска да бъде съвършено. Егото е много перфекци-онистко. Егото винаги иска да е по-висше и по-добро от другите - оттук и перфекционизмът. Но перфекционизмът никога не е възможен чрез егото, затова и усилието е абсурдно. Перфекционизмът е възможен само тогава, когато егото го няма - но тогава човек изобщо никога не мисли за перфекционизъм."-"За творчеството" Ошо
Propuestas
: ??:??