Из мислите ми...
Позволих на прекалено много хора да ме наранят. Просто бях себе си. За съжаление, за повечето от тях всичко е игра. Ти кой си? Като тях ли си? И ти ли ще си тръгнеш от мен, ей така без дори да се замислиш? Запали искра в мен, за живот, за надежда, за смисъл. А после какво да очаквам!? Страх ме е! Питам се мога ли да понеса още... Болка, лъжи, игри!? Мога ли?! Ти как мислиш? Често греша, защото съм себе си и казвам това което мисля и чувствам. Отдавна счупих маските на малки парченца. Болезнено е да откриеш себе си, защото така си достижим, за всички. Но ти... Ти си различен! Усещам го! Знаеш какво е да си неразбран и да бъдеш сам, дори си свикнал с това, защото дълго никой не те е разбирал. И сега какво? Искам, но мога ли? С теб времето отлита като миг. И кънти смях, а устните са извити в усмивка. Защото си заслужава да те опозная! Но в никакъв случай не искам да те нараня. Душата ти е крехка и струи светлина от нея. Искам!!! Но мога ли!? Само поискай и ще дишам заради теб!!!
©Екатерина Глухова
21. Ноември 2019г.
П.П. Искам в гората...
© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Светлана!
-
"Позволих на прекалено много хора да ме наранят." Защо позволяваш? Нали казват, че никой не може да те нарани, ако ти не му позволиш. Не наранявай и не позволявай да те наранят. Усмихвай се, отива ти, видях!!!
-
Благодаря ти, Доротея! ❤️
-
Колебанието на душата, закоравяла от болки, и страха й да докосне друга душа, за да не я нарани... Напълно корелирам с лирическата! Поздрави! 🙂
-
Антон, прав си!
-
Да, себепознанието минава през болка, но ние не можем да сме причината за самото себепознание - то е плод от сблъсъкът ни с някой друг. А болката е страхът от себеотражението, което не сме очаквали да видим.
-
Така е, Петя!
-
През болка минава всяка себепознание...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
