Из мислите ми...
Позволих на прекалено много хора да ме наранят. Просто бях себе си. За съжаление, за повечето от тях всичко е игра. Ти кой си? Като тях ли си? И ти ли ще си тръгнеш от мен, ей така без дори да се замислиш? Запали искра в мен, за живот, за надежда, за смисъл. А после какво да очаквам!? Страх ме е! Питам се мога ли да понеса още... Болка, лъжи, игри!? Мога ли?! Ти как мислиш? Често греша, защото съм себе си и казвам това което мисля и чувствам. Отдавна счупих маските на малки парченца. Болезнено е да откриеш себе си, защото така си достижим, за всички. Но ти... Ти си различен! Усещам го! Знаеш какво е да си неразбран и да бъдеш сам, дори си свикнал с това, защото дълго никой не те е разбирал. И сега какво? Искам, но мога ли? С теб времето отлита като миг. И кънти смях, а устните са извити в усмивка. Защото си заслужава да те опозная! Но в никакъв случай не искам да те нараня. Душата ти е крехка и струи светлина от нея. Искам!!! Но мога ли!? Само поискай и ще дишам заради теб!!!
©Екатерина Глухова
21. Ноември 2019г.
П.П. Искам в гората...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Екатерина Глухова Все права защищены
