из Приказки от никъде 4

- Сянка - повика Но Щен Вълк приятеля си.
- Мм?
- Това вече е странно, дори и за място като това! - поклати глава вълкът.
- Кое? - учуди се сянката.
- Как така кое?! - възкликна Но Щен Вълк и посочвайки с лапа огромната риба, плацикаща се в Не Чак Толкова Големия Вир, каза: - Този кит естествено!
- Хъм - изхъмка Сянка и разтърка учудено очите си: - Какъв кит?!
- Ох! - изохка вълкът. - Пак ли спя?! Някой да ме събуди!
- Зър! Зърр!! Зъррр!!! - обяви будилникът.
- Ммм - протегна се Но Щен Вълк. - Ех, защо сутрините не са следобеди?!
- А защо въобще си поръчал на този будилник да ни тормози?! - недоволно измърмори Ко Та Рак, докато се пресягаше, за да отнеме гласа на досадника.
- Искаш ли да летиш като пеперуда, не пляскай като врана - отговори му вълкът.
- Хъм - почеса се зад ухото котакът. - Сигурно полудявам, щом разбрах какво каза току-що... но всъщност въобще не искам да летя.
- Жълто - измърмори в съня си Сянка и се обърна на другата страна.