- Едно, две, клекни, скочи!!! - дереше се Сянка. - Три, четири, отклони, удари!!!
- Уф, аф... - пуфтеше Ко Та Рак.
- Оф, уф... - тормозеше се и Черната Пантера Ра.
- Пет, шест, клекни, ритни!!! - викаше сянката. - Седем, осем, блок, скок!!!
- Рррр - скочи Но Щен Вълк.
- Ъъъ, Но - почеса се по тила Сянка. - Ако искаш да има ефект от тренировките ни, трябва да престанеш да гризеш уредите ни!!!
- Ооо - смути се вълкът и изплю част от чувала. - Съжалявам, но се поувлякох малко...
- Казват, че хората имат добра и лоша страна - дълбокомислено сподели една вечер Хи Пи.
- Аз нямам добра страна - озъби се Сянка.
- Аз пък не съм човек - сви рамене Ко Та Рак.
- Кхъх - каза Но Щен Вълк, когато лакътя на Сянка го сръчка в ребрата. - О, да! - и обръщайки се към хипито изръмжа: - Абе ти кого наричаш странен?!
- Ъъъ - зяпнаха го в недоумение всички.
- Какво? - опули им се в отговор вълкът.
- О - сви рамене Ко. - Нищо...
---
- Хъм - почеса се по главата Разказвачът. - Този завършек не ми изглежда много реалистичен!
- Може би - сви рамене Ко Та Рак. - Но се случи точно така.
- Обаче... - започна да възразява разказвачът.
- Млък! - прекъсна го Но Щен Вълк. - Ти си разказвай историята!
- Ъъъ - вдигна вежда Разказвачът. - Да млъквам или да разказвам?!
- Какво ще правим? - притеснено се огледа Но.
- Не се кòси - махна с лапа Черната Пантера Ра. - Просто правете това, което умеете да правите най-добре.
- Тъй ли? - спогледаха се Вълк в Сянка и Но Щен Вълк, а миг по-късно писнаха в един глас: - Аааааа...
- О, божеее! - плесна се с лапа по челото пантерата. - Тия пак се паникьосаха!
© Стоян Вихронрав Todos los derechos reservados