- Едно, две, клекни, скочи!!! - дереше се Сянка. - Три, четири, отклони, удари!!!

- Уф, аф... - пуфтеше Ко Та Рак.

- Оф, уф... - тормозеше се и Черната Пантера Ра.

- Пет, шест, клекни, ритни!!! - викаше сянката. - Седем, осем, блок, скок!!!

- Рррр - скочи Но Щен Вълк.

- Ъъъ, Но - почеса се по тила Сянка. - Ако искаш да има ефект от тренировките ни, трябва да престанеш да гризеш уредите ни!!!

- Ооо - смути се вълкът и изплю част от чувала. - Съжалявам, но се поувлякох малко...

- Казват, че хората имат добра и лоша страна - дълбокомислено сподели една вечер Хи Пи.

- Аз нямам добра страна - озъби се Сянка.

- Аз пък не съм човек - сви рамене Ко Та Рак.

- Кхъх - каза Но Щен Вълк, когато лакътя на Сянка го сръчка в ребрата. - О, да! - и обръщайки се към хипито изръмжа: - Абе ти кого наричаш странен?!

- Ъъъ - зяпнаха го в недоумение всички.

- Какво? - опули им се в отговор вълкът.

- О - сви рамене Ко. - Нищо...

---

- Хъм - почеса се по главата Разказвачът. - Този завършек не ми изглежда много реалистичен!

- Може би - сви рамене Ко Та Рак. - Но се случи точно така.

- Обаче... - започна да възразява разказвачът.

- Млък! - прекъсна го Но Щен Вълк. - Ти си разказвай историята!

- Ъъъ - вдигна вежда Разказвачът. - Да млъквам или да разказвам?!

- Какво ще правим? - притеснено се огледа Но.

- Не се кòси - махна с лапа Черната Пантера Ра. - Просто правете това, което умеете да правите най-добре.

- Тъй ли? - спогледаха се Вълк в Сянка и Но Щен Вълк, а миг по-късно писнаха в един глас: - Аааааа...

- О, божеее! - плесна се с лапа по челото пантерата. - Тия пак се паникьосаха!