ЧАСТ 1

Тя погледна към него с влажен, премрежен поглед. Пеперудените очи затрепкаха сякаш ще отлетят всеки момент. Желето, в което се бяха превърнали краката й, се разтресе в конвулсии, на които само Хълк би завидял. Той направи още 20 лицеви опори, 30 коремни преси, 100 набирания, изля върху себе си половин бутилка минерална вода „Девин“ и се отдалечи бавно, с една единствена мисъл в главата си: „Какво ще ям?“

ЧАСТ 2

Тя, въреки че беше абсолютно клише, висока, руса, с дълги крака и сини очи, за гърди и устни няма коментари, реши да сготви. Направи му яйца на очи. Взирайки се в кривогледото си деяние, почти отчаяна от резултата се сети за шеф Манчев. Предположи какво ли би я посъветвал в този момент: „ Към яйцата, можете да добавите щипка сол, ситно нарязан магданоз, червен пипер, сирене на вкус, разбръкрайте ги и сервирайте с кисело мляко овкусено с чесън.“ Мхммммм. Той погледна клишето укорително и изсипа в блендера цяла кора с яйца. Разби ги, докато се превърнаха в нещо, което никой не би изпил дори и за 1000 лева и ги изгълта за без пари. После изгрухтя със задоволство и излезе.

ЧАСТ 3

Тя довърши боядисването на малките си ноктенца в цвят червено “Coca Cola” и случайно се замисли. Мислите я спохождаха спорадично и най-често изчезваха толкова бързо, колкото и се появяваха, но тези бяха свързани с нейната приятелка Пенелопа и за съжаление не отлетяха така светкавично. Тя се възхищаваше на Пенелопа, защото това беше нейната муза, нейното вдъхновение и пример за подражание. Жена беглец на дълги разстояния и тежък живот на адаптиране. (Тук трябва да се подчертае, че Пенелопа с рождено име Пенка имаше няколко бягства. Първото се случи, когато напусна родното си село. Един прекрасен майски ден, когато слънцето закачливо галеше зелените листенца, а топлият вятър разнасяше аромата на липите, в селото на Пенка пристигна лада 2105, слонова кост. Час и половина по-късно, равняващ се на минерална вода и кафенце с две захарчета и течна сметана, тя напусна селото в неизвестна посока. По-късно последваха още няколко бягства с голф двойка - резидава, БМВ тройка-сребристо и накрая бентли - черно. То именно я докара до най-големия град, който тя някога е виждала. Естествено после видя и по-големи градове, но до там я возиха самолети.) Тя въздъхна тежко и с отегчение, а той преминаващ в този момент я погледна с досада и се сети, че ще е супер ако отиде за риба.

ЧАСТ 4

Когато той се появяваше тя губеше ума и дума. За ума не беше фатално, защото и без това го нямаше много, но за думата си бе истинска загуба. Тя можеше да изрече поне 10 думи в секунда макар и твърде еднотипни, в повечето случаи възклицания и звукоподражателни, но все пак устата се отваряше, а това даваше възможност да се видят хубавите й зъбки и трапчинки на бузките. Той се приближи до нея, подаде й сантиметър и определно горд от това, което ще последва, разкри всичките си налични зъби. Трудно можеше да се прецени дали се усмихва или се напъва да издуе някой нов мускул, който се появил по тялото му.

- Хайде мери, Глей, глей к‘во чудо, а, а, а, а? Виждала ли си такъв?

- Тц.

- Мери ти казвам. Леле днес цял ден само за него съм работил. Колко е, а? Колко?

- На.

- Леле, 54 санта, 54 ти виждала ли си нещо подобно.

- Тц.

- Е ама сега се кефиш, нали?

- Мхм.

- Ей страшен съм, ще отида още малко да потренирам и ще те изведа на разходка.

- Ок.

Той продължи тренироката си още три часа и половина. После изпи една торба вещества с неясен произход и заспа като бебе. Тя си направи фреш от портокали, излезе на терасата и се загледа в залеза. Оранжев балдахин покриваше сивите сгради, вечерникът полъхваше едвам, нававящ топли мисли. Въздухът се изпълни с аромати, а тя замечтано се загледа към пицарията на ъгъла. Какво ли не жертват хората в името на любовта!

Мхм!

ЧАСТ 5

Тя тъкмо беше прочела „25 редки думи, с които ще блеснете в разговора“ запомни 5 от тях и реши, че може да използва поне 3, за да го впечатли. Този ден той си беше в къщи, защото беше контузил малкото пръстче на десния си крак. Бродеше из стаите като изтърбушена възглавница. Страдаше, че не само е пропуснал две тренировки, но и няма какво да прави. Трябваше да вложи енергията си в нещо смислено, като секс например и тогава се сети, че има с кого да го прави. Влезе в хола и я видя как нервно плюнчи пръст и разлиства списание. Явно нямаше много написано в него, а само картинки, защото тя плюнчеше и отгръщаше, плюнчеше и отгръщаше, плюнчеше и отгръщаше, плюнчеше и отгръщаше, плюнчеше и отгръщаше, плюнчеше и отгръщаше, плюнчеше и отгръщаше, плюнчеше и отгръщаше. Изглеждаше ядосана и това така го притесни, че отново се сети за нараненото пръстче на десния крак. Няма нищо по-страшно за един мъж от жена, която е ядосана. В началото изглежда почти нормално, но след секунди по лицето и врата й изпъкват вени, за чието съществуване никой не е предполагал. Те набъбват заплашително, пулсират, сякаш ще се пръснат всеки момент. Лицето почервенява, жилите на врата се опъват, а речта става като на Дарт Вейдър, задъхваща и неразбираема.

Той седна покорно до нея, молещ се бурята да отмине, но тя проговори:

- Мисля, че е много досадно да ти се вижда лунула, когато имаш френски маникюр. Не мислиш ли?

- Ъъъ, к‘во?

- Нищо, пак не разбираш, добре че като затворя очи освен теб, виждам и красиви неща като фосфените.

- Ти сериозно ли!? Да не си болна нещо!?

- Оффф, в момента все едно използваш интеробанг.

- Бейби, нямам представа какво ти е, но като се оправиш можеш да ме намериш в другата стая.

И той побърза, куцукайки да избяга, защото усещаше, че ще прибегне към дефенестрация. Няма нищо по-сковаващо за един мъж от жена, която проявява интелект и то заявила много преди това, че такъв в нея не съществува. Той се чувстваше предаден, а днес явно щеше да бъде и незадоволен. Проклет пръст! Как можа точно на него да се случи това нещастие!

*Лунула - светлият полумесец в основата на ноктите.

*Фосфени – светлинните петна, които виждате, когато затворите очи и натиснете клепачите си с пръсти.

*Интеробанг – когато използвате въпросителен и удивителен знак едновременно.

* Дефенестрация – да изхвърлиш някого през прозореца.

ЧАСТ 6

- Милооооо, ( това е „О“ е много специфично. В повечето случаи е провлачено, нещо средно между бебешки плач и мяукане на котка) коя рокля да си сложа за довечера?

- Синята.

- Синята?! Коя? Тюркоазената, небесно-синята, турско-синята, морско-синята, синьо-зелената или синьо-лилавата. О, синьо-лилавата ще е супер, защото много ще си подхожда с онази лилава чантичка, която си купих миналата седмица, с камъните сваровски. Оф, ама нямам никакви подходящи обувки, ама че гадост. И сега коя рокля да си облека?

Той я гледаше озадачен, защото за него синьото си беше синьо, червеното-червено, оранжевото –оранжево. Всички останали определения като елизабетино сиво, пепел от рози, прасковено или пурпурно, звучаха като имагинерни, трансцендентни понятия. Нещо, което е измислено с цел да гади мъжете, но дългогодишният му опит с жени не го остави да се предаде и той настоя:

- Бейби, със синичката рокля ще си супер, така че слагай я, намажи се там с каквото се мажеш и да ходим, че ни чакат.

- Ама кояяяяя, много ми е трудно да избера? Колко щастлив щеше да бъде ако знаеше, че древните гърци и римляни, за да посочат цвета на предмети, които би трябвало да са сини използвали имената на много други цветове. Например ириса, боровинката или метличина можело да се нарекат червени (erytros), зелени (prasos) или черни (melas). Дори за небето имали най-различни имена, но не и синьо.

В „Одисея“ има множество определения, но нито едно конкретно назоваване на синия цвят. Черния цвят се споменава около 200 пъти, около 100 белия, червения 15 пъти, а жълтото и зеленото най-малко - 10 пъти. Той стоеше в центъра на стаята с блуждаещ поглед, който можеше да се тълкува по няколко начина. Или, че му се ходи до тоалетната, или че е гладен, или се чуди дали си е изрязал ноктите на краката. Слънцето чупеше златни лъчи във величествената му осанка и засрамено побягваше настрани, а малки слънчеви зайчета се закачаха с пердетата. След няколко минутно мълчание, което заслужено можеше да се нарече тежкарско, той като древен грък най-после реши проблема:

- Защо не сложиш черната рокля с голото гръбче? Тук трябва да се подчертае, че ако тя тежеше 60 кг, роклята щеше да е с гол „ГРЪБ“, но на нейните 45 кг, гръбчето някак естествено се налагаше.

- Оооо мило, ами с нея бях вчера!!! Какво ще каже Пенелопа, че нямам пари и ходя с едни и същи парцали.

- Ами сложи си тогава онази, как я нарече, онази бе, мммм, мммм, мммм...

- Тюркоазената? - Да с „т“ - започваше, да.

- Оф, добре, ама ти ще си сложиш бежовата блузка, оная с трите копченца и много ще си отиваме, супер сладки ще сме. Той излезе от стаята, преди да е получил диабет от толкова сладост и отиде да потърси въпросното блузе, макар че беше озадачен кое точно е, че всичките му бяха с по три копченца.

ЧАСТ 7

Той седеше на дивана, отпуснат като рибар след тежък улов, а тя бе положила морно глава в скута му, с вперен поглед в далечното, не толкова далечното и по-близкото бъдеще. Той прехвърляше през съзнанието си няколкото урока дадени му от баща му. Житейски уроци, които той следваше безусловно. Когато навърши 16 години и най-голямата драма в живота му бяха двете невероятно гадни пъпки, които се бяха изтипосали едната на челото, а другата на брадичката, баща му го извика и каза: “Моето момче, ще ти кажа три важни неща, които ще направят живота ти лесен и поносим:

1. Колкото и да е красива една жена, ако сутрин влезеш след нея в тоалетната, ще разбереш, че всичко е илюзия.

2. Ако се скараш с жена си, не влизай в спор. Излез. Когато се върнеш, след три часа, на нея не само ще й е минало, ами ще се радва, че не си я зарязал.

3. Никога не слагай на едно място бели и черни чорапи.

Докато той с умиление и просълзени очи си припомняше бащините завети, тя блъскаше няколкото си гънки върху много по екзистенциални въпроси. Крехката й водородна пероксидна (прекис, H2O2) или по-просто казано перхидролена главица, се чудеше защо след като домата е плод, няма нито една рецепта на плодова салата с домат. Вторият, но не и по важност въпрос, който я измъчваше бе какво са яли сувороядците по време на комунизма, когато е нямало такова голямо разнообразие от „БИО“ сурови продукти. Трети, но не по важност въпрос, който между другото й направи поредната мозъчна гънка бе, защо баба й не е направила бесни пари от „БИО“ продуктите, които е произвеждала. Цял ден беше смутена и от това, че хората не й отговарят с бля, бля.

Тя копнеше за моментите, в които ще среща с хора, а когато им казва: „Здрасти, много ми е хубаво!“. Те ще й отговарят с: „Бля, бля, бля, бля, бля, бля, бля, бля, бля, бля, дъра бъра, ух, ах, ммммм, много яко!“ Сега обаче се сблъскваше само с: „Как така ти е хубаво? От какво ти е хубаво? Ама ти колко пари вземаш, че да ти е хубаво? Всъщност какво работиш? Леле, ами за да ти е така хубаво какво взимаш? Ама лекуваш ли се? Това твоето дали е заразно? Ей така, както ти е хубаво дали се чувстваш хахо?

Ох, аз тази вечер си говоря с теб, но по принцип наистина избягвам хора като теб. Ми то като ти е хубаво дали мислиш, че ще продължи дълго или ще се случи нещо крайно и ще станеш най-нещастния човек на света? Ти практикуваш ли йога, а онези специфичните дишания, дали си ги усвоила? Ходила ли си в Тибет? Дали скоро си дарявала кръв? Мислиш ли, че изчезването на амазонската гора ни влияе? Според теб дали глобалното затопляне ни влияе? Дарвин дали е бил прав, какво мислиш за теорията му? Имаш ли таблет, а айфон, къде би паркирала, ако няма нито едно свободно място? Мислиш ли, че тесните дънки наистина влияят върху спермазоидите? Според теб новото течение на лъмбърсексуалните ще издуха ли тотално метросексуалните?

Как смяташ - трябва ли да има все още печатни издания, при условие, че има електронни книги? Сексизмът вреден ли е? Лоботомията помага ли?“ А тя все още си мечтаеше за хора, на които да каже: „Здрасти, много ми е хубаво!“ И си мечтаеше да й отговрят с: „Бля, бля, бля, бля, бля, бля, бля, бля, бля, бля, дъра бъра, ух, ах, ммммм, яко!“

След тези тежи, скръбни мисли, двамата се погледнаха влажно в очите и се насочиха към спалнята да правят нещо, за което всички смятат, че са най-добрите, но после се разделят, защото друг се оказва по-добър в това, а Сандра Браун го описва най-добре от всички , че на всичкото отгоре й плащат за това.

ЧАСТ 8

-Милоооо- простърга гласът, който понякога го караше да подскача три педи от дивана, което си беше чисто доказателство, че левитира. Той, не тя.

- Милооо, ще ме обичаш ли, когато стана стара, сбръчкана и грозна?

Ако нещо можеше да го вкара в будна кома, това бяха невинните на пръв поглед въпроси, на които каквото и да отговореше щеше да е виновен. Въздъхна дълбоко, с отегчение и присвито сърце и се загледа в тавана. Почти задремваше, когато усети студения й и втренчен поглед. Ех, гадината не се предаваше, очакваше отговор и това си е. Час по-късно, след като не спря да яде, за да може да държи устата си пълна, бе принуден да капитулира и да отговори. 9 пакета бисквити, 3 кани яйрян, 5 банички, 4 пакета солети, 1 салата, килограм мандарини и 4 банана не успяха да отместят втренченият й поглед. Той пое дълбоко въздух, започна да върти странно очи и да сумти. В миг на просветление се сети за баба си. Обичаше тази жена, която го отгледа. Харесваше му да го прегръща, да го глези, да му готви най-вкусните гозби на света. Изсумтя още по звучно, напълни гърди с въздух, издиша шумно и каза:

- Да, ако се научиш да готвиш като баба.

ЧАСТ 9

- Милооо, понеже Кокито тръгна на уроци по писане реших и аз да се запиша.

- Хубаво.

- Хубаво е я, аз поне ще правя нещо с главата си, а не да затъпявам, като някои хора.

- Кои?

- Ами Пресито например. По цял ден маникюр, педикюр, фризьор, инструктор и накрая си лягала гроги. Е аз пък ще пиша стихове.

Три дена, три часа, три минути и три секунди по-късно милото седеше на дивана и слушаше слисано.

Превръщам в залък всеки хляб, във залез всяко слънце.

И чесънът градински тъй лютив, превръщам в камък срещу демони.

Изпявам аз последния си химн с грегориански песнопения.

И бял е белият ми стих от мойте плоски вдъхновения.

Живея обещаващо нали?

Дали съм за и против туй решил е друг.

Бъди благословен!

Като фрактал ненужен днес, изчислявам своите възможности,

попивам с белите листа всички вероятности.

Ех, колко хубаво е да си жив сред неопределености.

Довършвам незапочнатия тук рефрен, за къдри и очи написан.

Запълвам празния тефтер с последни строфи неизписани.

Живее тук във празен дом един слуга неправомерен,

Обмисля дни наред свойто недоверие.

Обмисля и крои дела за бъдни вечери и

скита се безкрайно жив по сиви глетчери.

Незнайно закъде закъснял е той, отпраща

старата покана и тайничко мечтае той за новата Осанна.

Но не е само туй уви!

Във бели облаци се сплитат тук червено-белите мухи.

Прегризват грозните крила, лакират тънките крачка

и чакат бръмбарите преуспели.

Летят пчеличките маскирани, за бой готови мотивирани.

А жабите стоят и крякат от болка прежълтели.

Лети тук новия Икар сина Дедалов с восъчни крила.

А Ио-кравата пасе „розови“ метличини.

Стоя напрегната в стаята безшумна.

Днес мисля с кой ли друг била е тъй спокойна.

Вари се супата от лук.

Свари се мойто вдъхновение, че точно тука никой друг не би опитал туй съмнение.

А думите са празни, те с въздух са изпълнени.

Стомахът преизпълнен с думи днес пак къркори от вълнение.

Живея странно, но това едва ли важно е сега.

Самотна хващам шапката си крива.

Избирам първата рапира и тръгвам по пътищата страшни.

А там прашни ме чакат мойте въжделения.

Извиквам ги в нерадостен дуел, към който някога и Пушкин е поел.

ЧАСТ 9

Той беше удеден, че тези литературни глупости ще я повредят безвъзвратно. Ужасяваше се от мисълта, че ще започне да си купува книги и да ги мъкне в дома им. Всичките ценни вещи от библиотеката щяха да се махнат, за да им се намери място на тези събиращи прах неща. Само като си представеше, че гиричките, въжетата, риболовните принадлежности, библията и снимките от Дубай, Бора-Бора, Италия, Франция, Маракеш, Хаваите, Мексико, Норвегия, оооо трябва ли да се изброяват?....

Нямаше място за книги и точка. Реши, че ще я заведе малко на море, че да си проветри русата, все още необременена главица. Сутришният бриз щеше да прочисти малкото ѝ мозъче от всякакви пошли мисли. Щеше да ѝ купува само списания, ако може с повече картинки. А ѝ бюста, който съвсем скоро си беше направила трябваше да бъде показан. Той много се гордееше с него. Съвършен!

Поизнерви се от тези си черни мисли и окото му започна нервно да играе. След час и половина игра, реши че е крайно време да отиде до залата, за да се разтовари от насъбралото се напрежение. След 3 часа тежки тренировки, които ако беше професионалист щяха да му донесат най-малко титлата „Мистър Олимпия“ се прибра при милото.

-Милооо, - провлачи тънко, фалцетно гласче тя - искаш ли да отидем малко на море, че взех да се отегчавам тук.

Радост!

Окото му спря да играе, нервите си намериха мястото, дори успя да „вдигне смолета“ при условие, че беше изтощен като бик след корида.